Читать «Пътят на доктор Шенън» онлайн - страница 130

Постарах се да се задържа здраво на стола си. Предложението просто ме задъха — то беше възможност, за каквото не бях дръзнал дори да мечтая. Виждах, че подбудите на Ъшер са напълно егоистични, че той желае да се върна само заради негови и на института изгоди. Интересът, който откритието ми щеше да предизвика сред научните кръгове и широката публика, похвалите в печата, новите здравни закони, които щяха да бъдат внесени в парламента, всичко това бяха предимства, които той не можеше да пропусне. Но нима държането му не беше напълно човешко? Смутен и огорчен, аз притиснах с ръка челото си, без да зная какво да отговоря.

— Нищо, нищо — каза любезно Ъшер. — Много добре разбирам колко ви е изморил този труд. Няма да ви досаждам повече засега. Искам само да ви предложа още нещо. Елате на вечеря у нас в понеделник. Ще бъде ректорът и някои колеги, членове на академичния съвет, който имат голямо желание да ви видят и поздравят. Ще дойдат може би, само че не съобщавайте за това — рязкото му изражение стана явно насмешливо — и един-двама редактори, видни представители на печата. Струва ми се, че мога да ви обещая привлекателна вечер.

Опитах се да му благодаря, но той ме прекъсна с усмивка.

— Нито дума, драги. Трябва да приемете поканата като моя amende honorable. И така, в понеделник, точно в осем, у нас. Великолепно. Още веднъж ви поздравявам с надежда, че в бъдеще ще можем да работим заедно за напредъка на науката.

Той стана, стисна ми ръка, стрелна ме с насмешливата си усмивка и си отиде.

Отпуснах се отново в креслото. Този блестящ обрат беше прекалено силно изпитание за уморения ми мозък и аз трудно можех да го проумея. Възбудата от първия миг бе минала, не изпитвах вече никаква радост, само странно душевно напрежение. Това беше наградата за моето трудолюбие, постоянство и неуморност. Бях отличникът, първият от списъка. Всички ми изказваха приятелски чувства, бързаха да ми стиснат ръка; дори членовете на управителния съвет на Далнейрската болница ще се хвалят, че се познават с мене. А всички до един бяха против мене, когато се борех, затънал в тресавището на неприязънта.