Читать «Тайната на забранената книга» онлайн - страница 2

Моето име е Маккайла. Мак накратко. Аз съм Шийте зрящ, или Ши зрящ  – факт, който приех едва наскоро и с голяма неохота.

Оказа се, че от нашия вид има повече, отколкото някой е предполагал. И това също така беше нещо дяволски добро.

Ние сме Контролът на щетите.

Едно

Година по-рано...

Дeвети юли, Ашфорд, Джорджия.

Трийсет и четири градуса. Деветдесет и седем процента влажност. През лятото в Юга става ужасно горещо, но си струва да понасяш жегата, при положение че за компенсация има такива къси и меки зими. Харесвам всякакви сезони и климати. Мога да се насладя на мрачен, дъждовен есенен ден  – страхотно време за сгушване с добра книга  – както и на безоблачно синьо лятно небе, но никога не съм си падала по сняг и лед. Не знам как северняците се примиряват с тях. Или защо. Но предполагам, че е добре, че го правят, защото иначе всички щяха да се тълпят тук, долу при нас.

Привикнала към задушната южняшка жега, аз се излежавах край басейна в задния двор на къщата на родителите ми и носех любимия си розов бански на точки, който подхождаше идеално на новия ми розов маникюр и педикюр тип „аз не съм точно сервитьорка“. Бях се проснала в един покрит с възглавници шезлонг и попивах слънцето. Дългата ми руса коса беше усукана на заострен възел на върха на главата ми в една от онези прически, за които се надяваш никой никога да не те хване, че носиш. Мама и тате бяха на почивка  – празнуваха трийсет-годишнината от сватбата си с триседмичен круиз от остров на остров из тропиците, който беше започнал преди две седмици от Мауи и свършваше следващия уикенд в Маями.

Аз работех отдадено върху тена си в тяхно отсъствие. Първо се топвах набързо в прохладната искрящо синя вода, а после се опъвах, за да позволя на слънцето да изсуши капките по кожата ми. Искаше ми се сестра ми Алина да е наоколо, за да си правим компания и дори да поканим няколко приятели.

Айподът ми беше забоден в татковия усилвател на масата до мен и весело бълваше песните, които бях избрала специално за припичане край басейна. Списъкът се състоеше от топ сто хитове за последните няколко десетилетия, плюс няколко други, които ме караха да се усмихвам. Щастлива глупава музика, която помага времето да минава по-бързо. Точно в момента слушах стара песен на Луис Армстронг  – „Какъв чудесен свят“. Родена в поколение, което приема циничното и лишеното от илюзии съществуване за яко, аз понякога съм малко извън утъпканата пътека. Какво пък!

Държах висока чаша изстуден сладък чай в ръката си, а телефонът беше наблизо, в случай че мама и тате се приземят по-скоро от очакваното. Не трябваше да стигат до брега на следващия остров до утре, но на два пъти бяха пристигали по-рано от графика. След като случайно бях изпуснала мобилния си телефон в басейна преди няколко дни, влачех безжичния наоколо, за да не пропусна обаждане.