Читать «Илюзии» онлайн - страница 153

Гласът й е изпълнен с чувства. Вече не само плача, а ридая като бебе. Искам да я прегърна, но тя се държи настрана.

— Единственото хубаво нещо от цялата история е, че вече не изпитвам вина. Трийсет години страдах, че не водим истински полов живот и не откликвам на желанието ти. Мислех, че вината е моя, но сега знам, че съм способна да бъда страстна. Ти и аз не сме родени един за друг. Въпрос на химия или нещо подобно. Предполагам, че това имат предвид, когато казват, че хората са сексуално несъвместими. Смятам, че нашият случай е такъв. Омъжих се за теб, защото ти беше един от малцината мъже, които не ме плашеха. Беше нежен и не ме караше да правя нищо насила. Никога не ме принуди да опитам сексуални игри, които не искам. Бях привлечена от онова, което сега ме тревожи и от манията ти към теориите и концепциите. Чувствах, че мога да живея с теб. Само не знам защо ти се ожени за мен.

— Защото те обичах, Лор. Исках да бъдеш моя съпруга и да имам деца от теб. Знаех, че си много стеснителна и скромна. Това също ме привличаше. Харесваше ми да бъда с теб.

Тя прехапва устни. От дългия си опит знам, че се готви да каже нещо, но се бои да не ме обиди. Ала трябва да го каже на всяка цена. Сякаш предварително се наказва, като хапе устни. А може би се опитва да попречи на думите да излязат от устата й.

— Уил, мисля, че ти се страхуваш от секса и от мен. Да го правиш с мен. Не смятам, че имаш силен животински инстинкт, нагон, или либидо — наречи го, както искаш. Изглежда се нуждая от мъж, който притежава тези неща. Пит беше такъв. Вероятно, преди да е минал и месец, той ще вкара в леглото си друга жена, освен Каролин. Това е в кръвта му. Може би съм блудница. При това детска учителка. Каролин с право е искала да занесе писмата ми в училище. Доставяше ми удоволствие да бъда любовница и да се любя до умопомрачаване. Направих живота си толкова вълнуващ, че не можех да мисля за нищо друго. Съжалявам, Уил, но е истина. Предполагам, че съм си такава.

Тя навежда глава, сетне отново ме поглежда.

— Но аз те обичам, Уил. Заради любовта, която можеш да дадеш. Заради начина, по който обичаш децата ни. Затова се ожених за теб. Харесваше ми да бъдем заедно. Но това няма да промени сексуалния ни проблем. Иска ми се да мисля, че ще правим добър секс, но не съм сигурна. Съжалявам, Уил. Мъчно ми е и за двамата. Вината не е твоя, нито моя. Просто не съществува… Постъпи, както намериш за правилно. Ще продължа да преподавам — благодарение на теб. Бен може да остане при теб или при мен. Както иска. Може да живеем заедно или да се разделим. Както кажеш. Бих желала да продължа да живея с теб и да се опитам да компенсирам за случилото се, но ще проявя разбиране, ако ти не искаш. Решението е твое.

Лор ме гледа още една минута, претърсвайки очите ми.

— Извинявай, Уил. Не издържам повече. Имам чувството, че ще припадна. Пък и оставих чайника на печката. Нали не искаме мелницата да изгори?

Тя се обръща. Грациозно прескача вършините и треските, останали там, където влачихме дървата за огъня. Отваря вратата, влиза и я затваря, без да погледне назад. Накрая чувам, че спуска капака на пода.