Читать «Илюзии» онлайн - страница 151

Опитвам се да я отдалеча от себе си, за да я погледна в очите, но Лор се е вкопчила в мен. Вече не ми се говори по този въпрос.

— Както и да е. Въпреки възраженията ми, Каролин показала писмата на Пит. Предупредила го, че ще се разведе и ще вземе децата, ако той незабавно не поиска да го преместят, за да престанете да се срещате. Според нея някои от нещата, които си написала, могат да доведат до уволнението ти, без право да преподаваш където и да е… Пит поиска да го преместят. Знам, че продължавате да се виждате, но, разбира се, не казах на Каролин. Пък и едва ли щеше да повярва как съм разбрал. Успях да я убедя да не ходи в училище с писмата. Не беше трудно. Не моите думи, а нейната гордост я спря. Накарах я да обещае, че няма да се свързва с теб и няма да прави сцени. Стана по-добре, отколкото очаквах.

Усещам как Лор се сковава. Притискам я до себе си, но ръцете й се отпускат от двете страни на тялото. Не желае да ме погледне. Правя точно онова, което не исках — причинявам болка на най-любимия си човек. Но вече съм стигнал почти до края и трябва да продължа. Не искам да бързам, но не искам и да протакам.

— Едва сега съзнавам, какво съм преживял тогава. Отначало ми беше трудно да го възприема. Но го проумях внезапно и понякога беше невъзможно да работя. Наблюдавах те и разбрах много неща — начина, по който се обличаше, правеше косата си и дори вървеше. За пръв път изпитах ревност — емоционална, психическа и умствена. Едва се сдържах да не повърна, когато мислех за това. Знаех, че трябва да говоря с теб, да излея чувствата си и да споделя болката си. Много исках ти да ми го кажеш. Чудя се какво ти е говорил Пит и колко си знаела.

Лор все още не реагира. Стои вцепенена и макар да е в прегръдките ми, не се притиска до мен.

— Обичам те, Лор. Знам, че ужасно страдаш. Сигурно истински обичаш Пит. Съзнавам, че никога не би ми причинила болка, ако не се отнася до нещо изключително важно за теб. Знам, че по своему обичаш и мен, макар че понякога ти е трудно да го проявиш. Аз съм откъснат от този свят. Пилея твърде много време, за да тичам напред-назад, да оправям нещата, да влагам смисъл в тях, да се правя на глупак и да се опитвам да повярвам в цялата тази реалност, която всички останали с лекота приемат за даденост.