Читать «Илюзии» онлайн - страница 152
Уилям Уортън
Лор се отдръпва от мен и отново ме поглежда в очите. Лицето й е зачервено, а бузите блестят от сълзите. Клати глава — не достатъчно бързо, за да е твърдо „не“, нито достатъчно бавно, за да бъде само знак на отказ да повярва на думите ми. Поглеждам към къщата на мадам Лемоан. Капаците са спуснати. Ако някой ни гледа, ще помисли, че тъгуваме, защото децата са заминали.
— Слушай, Лор. Не е лесно да го кажа, но говоря сериозно. Щяхме да изхарчим много пари за Никол, но това вече не се налага. Защо не ги използваш и не си вземеш отпуск? Заслужаваш го… Отиди в Кънектикът и разговаряй с Пит и Каролин. Провери какво е положението. Бих сторил всичко, за да станеш отново същата жена, която обичах през всичките тези години. Направи го. Не само заради себе си, а заради мен и цялото ни семейство. И когато си наясно, ще измислим нещо. Убеден съм, че така ще бъде най-добре за всички.
Никой от двама ни не помръдва. Лор е престанала да клати глава. И вече не плаче. Стигнал съм почти до края.
— Лор, единственото, което знам, е, че не искам да продължаваме така, както през последните години. Нямам предвид само секса, а отчуждението, потайността и преструвките. Това не е хубаво нито за нас, нито за Бен. Сигурен съм, че неговото четене на книги и отдалеченост от всичко не е само генетично наследено от мен, а начин да се прави, че не забелязва и не знае какво става.
Лор още стои с отпуснати ръце. Стискам пръстите й — леденостудени. Вторачвам се в очите й. Сега са безизразни, унили и безжизнено кафеви. Това ме плаши.
— Лор, повече от всичко на света искам ти да си щастлива. Ако останеш с мен, далеч от Пит, как бих могъл да се убедя, че истински те обичам? Разбираш ли? Колкото и да е болезнено, аз те моля да го направиш. Заради мен.
Очите ми се изпълват със сълзи на самосъжаление. На радост, че всичко свърши. На срам от онова, което съм сторил. На моята загуба, може би? Не знам. Един от проблемите ми е, че никога не съм сигурен.
Тя ме поглежда право в очите. В изражението й има сила и същевременно въпрос. Дръпва ръцете си и се отдалечава от мен.
— Уил. Всичко това е ужасно. Първо, искам да ти кажа, че те обичам и съжалявам за случилото се. Мъчно ми е, че си разбрал по този начин. Сигурно си бил много нещастен. Как е възможно да съм била толкова сляпа и да не го видя?… Няма смисъл да обяснявам каква беше връзката ми с Пит. Все едно да разкажеш сън, който е бил толкова реален и емоционален, че е неописуем и същевременно изчезва почти толкова бързо, колкото се е появил… Знам, че не искаш да нараняваш чувствата ми. Това не ти е присъщо. Но ти го направи. Не знаех нищо от онова, което ми каза. Пит не е споменавал нито дума. Нямах представа, че Каролин е намерила писмата. Нито, че той е
