Читать «Животът на Пи» онлайн - страница 9

С виновна наслада — сам — се върнах в морето, подмамен от мощните вълни, които се разбиваха в брега и се протягаха към мен на смирени бразди, като нежно ласо, което улавя покорното индийско момче.

На един рожден ден на Мамаджи моят подарък — мисля, че бях около тринайсетгодишен — бяха две дължини приличен бътерфлай. Когато свърших, бях така изтощен, че едва събрах сили да му махна.

Освен заниманията с плуване имаше много разговори на тази тема. Баща ми ги обичаше. Колкото повече се съпротивляваше на същинското плуване, толкова повече се увличаше по приказките за него. Теорията на плуването беше темата му на разговор в извънработно време, докато разговорите по работа бяха свързани със зоологическата градина. Водата без хипопотам вътре му се струваше далеч по-покорна от тази с хипопотам.

Мамаджи е учил две години в Париж благодарение на колониалната администрация. Там си е поживял. Било е в началото на 30-те години, когато французите все още са се опитвали да направят Пондичери също толкова галски, колкото британците са се опитвали да направят останалата Индия британска. Не помня какво точно е учил Мамаджи. Нещо свързано с търговия, мисля. Той беше голям разказвач, но не си и помисляйте, че ми е говорил за учението си или за Айфеловата кула, или за Лувъра и кафенетата на „Шанз-Елизе“. Всичките му истории бяха свързани с плувни басейни и състезания по плуване. Например с „Писин Делини“, най-стария басейн в града, построен още през 1796 година, подобен на тромав открит шлеп, пуснал котва в Ке д’Орсе. Там са се провели плувните състезания от Олимпиадата през 1900 година. Но Международната федерация по плуване не е признала резултатите от състезанията, защото басейнът е дълъг шест метра. Водата в него идва направо от Сена, без да се филтрира и да се подгрява.

— Беше студен и мръсен — казваше Мамаджи. — Водата минаваше през цял Париж и вонеше. А след хората в басейна ставаше направо отвратителна.

Със заговорнически шепот и скандални подробности за подсилване на ефекта от разказа си той ми обясняваше, че французите имат много ниски стандарти за лична хигиена.

— „Делини“ беше отвратителен. „Бен Роял“, друго мръсно езеро на Сена, беше още по-зле. В „Делини“ поне не изхвърляха умрялата риба.

Въпреки това олимпийският басейн си е олимпийски басейн, увековечен с безсмъртна слава. Макар да бе помийна яма, Мамаджи говореше за „Делини“ с топла усмивка.

Според него по-приятно беше в басейните „Шато Ландон“, „Руве“ или на булевард „Дьо ла Гар“. Те бяха закрити, изкопани в земята и работеха през цялата година. Водата в тях се събираше от кондензираната пара от близките фабрики, затова беше по-чиста и по-топла. Но и тези басейни бяха мръсни и най-често препълнени с хора.