Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 2

Отново бях на Земята. Белфаст, Северна Ирландия. Познавах мястото от времето, когато тук ехтеше наистина неподражаемият звук на нощните репетиции на оркестър „Ориндж Ордър“. Предположих, че е юли, но нямах представа коя година.

Долових нечии стъпки зад мен. Извърнах се. Обгърната в сияние от мрака, изплува Нандита. В блясъка на роклята й нямаше и следа от отраженията на уличните светлини отсреща. Видях я да се навежда към мен, тъмнокожото й лице бе сериозно и загрижено.

— Съществуват няколко правила. — Тя вдигна към лицето ми четири пръста, на всеки от които лъщеше пръстен. — Първо, ти си свидетел на всичко, което тя прави, чувства или преживява.

— Искаш да кажеш, което аз преживявам — уточних аз.

Нандита размаха ръка, сякаш репликата ми бе балон, който искаше да отстрани от лицето си.

— Това не е като да гледаш филм — опита се да изясни тя. — Животът, който помниш, е само малка част от мозайката. Сега ще можеш да видиш цялата картина. Някои от парченцата дори ще трябва да наместиш. Но гледай да си много внимателна. Остави ме да продължа с правилата.

Кимнах и тя пое дъх.

— Съгласно второто правило, трябва да я закриляш. Много сили ще се опитат да попречат на изборите й. Предпазвай я от тях, жизненоважно е.

— Чакай малко — вдигнах аз ръка. — Как така ще „попречат“? Вече съм направила своите избори. Нали това е причината да съм тук сега…

— Не ме ли слушаш?

— Да, но…

— Нищо не е непроменимо, дори когато се върнеш назад във времето. Няма как да го разбереш сега, но…

Тя замълча нерешително, сякаш се питаше дали съм достатъчно съобразителна да схвана какво ми говори. Или достатъчно издръжлива, за да се справя.

— Продължавай — подканих я аз.

— Дори това сега тук — аз и ти… вече се е случвало. Но ти не си в миналото, така както си се чувствала. Времето вече не съществува. Сега си тук и представата ти за бъдеще е все още замъглена. Ето защо ще изпиташ много нови усещания и внимателно трябва да обмислиш последствията.

Сърцето ми се сви.

— Добре. Какво е третото правило?

Нан посочи влагата, която струеше като мъгла зад гърба ми. Наречете го криле, ако искате.

— Трябва да водиш нещо като дневник за онова, което се случва с теб. Включително и преживяванията ти.

— Искаш да си записвам?

— Не, много по-лесно ще бъде. Ако се придържаш към първите две правила, няма да се наложи да правиш абсолютно нищо. Крилете ти ще вършат всичко вместо теб.

Вече се боях да попитам за четвъртото правило.

— И накрая — усмихна се тя отново. — Любов, Марго. Любов!

Тя целуна върховете на пръстите си и ги допря до челото ми, сетне сведе очи и започна да мълви молитва, която според мен бе на език, подобен на хинди. Запристъпвах от крак на крак и наведох глава. Най-сетне тя приключи. Отвори очи и видях бяла светлина на мястото на тъмните зеници.

— Ще те посетя отново — рече тя. — Не забравяй, че си ангел сега. Няма от какво да се боиш.