Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 6

Усетих как малкото сърце потрепва. Стиснах очи и извиках в съзнанието си всички добри неща, които съм направила в живота си, а за лошите искрено се разкаях — почти се молех, исках да си представя, че наистина съм ангелът хранител, така необходим на малкото дете, за да бъде върнато към живот, благодарение на силите на моето тяло.

С всяка следваща секунда светлината ставаше все по-силна и по-силна, докато по едно време сякаш изпълни цялата стая. Малкото сърце туптеше колебливо като да беше новородено теленце, което се опитва да се задържи на тънките си крака по тясна пътека. По едно време затуптя в гърдите ми — уверено и ясно, имах чувството, че ще ме оглуши, и избухнах в смях от облекчение. Сведох очи и видях как малкият гръден кош се вдига и отпуска ритмично, как устните порозовяват и потрепват при всяко поемане на дъх.

Светлината угасна. Загърнах момиченцето в чаршафа и го оставих на леглото. Майката лежеше в локва кръв, русата коса бе вече порозовяла, силна червенина бе избила по бледите страни. Опитах се да разбера дали сърцето й бие. Нищо. Затворих очи и се помъчих да извикам отново онази светлина. Нищо. Гърдите бяха студени. Бебето изскимтя. Гладно е, реших аз. Запретнах фланелката отпред и оставих детето до едната гърда с надеждата, че ще засуче. Притворило очи, момиченцето намери зърното и започна да дърпа.

Минаха няколко минути и го върнах на леглото. Побързах да сложа ръка върху гърдите на майката. Нищо. Хайде! Извиках. Допрях устни до нейните и издишах в устата й с всичка сила, но въздухът само изду бузите й, след което излезе навън, без да даде резултат.

— Остави я — чу се глас.

Извърнах лице. До прозореца стоеше някаква жена. Беше цялата в бяло. Очевидно това облекло е често срещано по тези места.

— Остави я — този път по-кротко промълви непознатата.

Тя беше ангел. Приличаше досущ на жената, която лежеше мъртва на пода — същата гъста руса коса, същата уста като човка. Дали пък не е роднина, дошла да я заведе у дома.

Ангелът вдигна на ръце родилката и тръгна към вратата, а в същото време виждах, че тялото бе все още на пода. Ангелът изви лице към мен и се усмихна.

— Тя се казва Марго — рече ангелът и погледна бебето. — Грижи се добре за нея.

— Но… — успях да промълвя аз и в това кратко „но“ имаше купища въпроси.

Вдигнах поглед, но ангелът беше изчезнал.

2

Планът

Първото нещо, с което трябваше да свикна, бе, че нямам криле. Поне не такива с пера.

Излиза, че художниците едва от четвърти век започват да рисуват ангелите с криле или по-скоро с дълги конструкции, които започват от рамото и стигат до пръстите на краката.

Това не са пера, а вода. Множеството представи за ангели в човешката история преминават през идеята за подобно на птица създание, способно да прелети между света на мъртвите и този на Бога, но идеята за крилете се променя. През шестнайсети век мъж от Мексико например пише за „dos rios“, или „двете реки“, в дневника си, но щом „ритнал камбаната“, роднините му на бърза ръка го изгорили. Друг мъж, този път от Сърбия, разказвал, че от плешките на ангела, който го посещавал, се стичали две струи вода. Момиченце от Нигерия пък рисувало картина след картина на красив небесен пратеник, който наместо криле имал на гърба си потоци вода, вливащи се в река, течащата вечно в подножието на Божия трон. Родителите й много се гордеели с нейното живо въображение.