Читать «Атинянката Таис» онлайн - страница 336

Слисаната жрица на Амбологера скри лицето си в ръце.

— Съществува вечно превъплътяване! — Таис реши да ѝ открие малко орфическата тайна.

— Като отплата за миналото ли, когато вече не можеш нищо да поправиш? — продължи Ерис. — В Ериду ме учеха да възприема Карма и аз повярвах в нея. И заради това за мене е толкова труден четвъртият път. Бих могла да убивам всички, които причиняват страдания, и онези, които с измамни думи водят хората в бездната на жестокостта, учат ги да убиват и разрушават уж за благото на човечеството. Вярвам, ще дойде време, когато ще се появят много такива като мене и всеки ще убие десетина негодници. Реката на човешките поколения с всяко столетие ще става все по-чиста, докато не се превърне в кристален поток. Готова съм да посветя живота си на това, но ми е необходим учител. Не учител, който само заповядва. Тогава аз бих станала само обикновена убийца като всички фанатици. Учител, който ще покаже кое е правилно и кое неправилно, кое е светло и кое е тъмно, а крайното решение ще предостави на мене. Нима не може да има такъв път? И такъв учител, който знае как да различи мъртвата душа от живата, знае кой е недостоен да тъпче един час повече земята! За да може човек да поеме тежкото задължение да наказва, той трябва да притежава божествено точен прицел. Само подкрепеното от мъдър учител много високо съзнание би помогнало да се избегне онова, което винаги става при насилие. Режат здраво дърво, а оставят гнилото, убиват скъпоценните кълнове на бъдещи герои, а подпомагат да избуяват хорски бурени…

Жрицата на Амбологера не смееше да вдигне глава под палещия поглед на Ерис.

Таис приближи и когато прегърна приятелката си, почувствува, че всеки мускул у нея трепери.

— Не мога да ти отговоря, макар и да гребнах от старинната мъдрост в храма «Ериду» — тъжно каза атинянката, — може би ти и такива като тебе ще бъдат оръдия на Карма и няма да се обременят с отговорност. Малко знам аз и не съм много умна. Ала чувствувам, с такива като тебе къде по-малко мъка и зло би имало в Ойкумене.

— Не знам откъде си дошла ти, обагрена от слънцето — заговори най-после жрицата на Амбологера, — и кой е вложил в устата ти думи, за които аз не знам отговор. Възможно е ти да си първовестителка на нови хора, изпратени при нас от бъдещето, а може би си отломка от това, което е отишло в миналото. Твоите мисли за Урания са неверни и некрасиви. Твоята приятелка ще каже, че може много да се направи за Небесната любов, когато заемаш високо положение!

— Виждам, ти никога не си стигала на високо стъпало! — усмихна се Таис. — Владетелката е много по-безпомощна от другите. И не само защото е скована от правила за поведение, от предписания на религията и обичаите, и е ограничена от царствена недостъпност. Над тебе стоят съветници, които казват: «Това е изгодно, а това — не.» Изгодно за властта, изгодно за трупане на съкровища, изгодно за война. И съвсем не става дума какво е изгодно за сърцето, за твоето и за сърцата на другите хора. Ти каза какво жената трябва да прави за сърцето. Аз бях царица и колко малко успях в това отношение. Аз не можах да спася дори своето дете от мъжкото възпитание, което превръща младежа в бойна машина, а не в служител на Урания!