Читать «Атинянката Таис» онлайн - страница 335

— Тогава има и четвърти път! — отвърна Ерис.

— Защо си дошла ти при Амбологера? — Жрицата разпери ръце, сякаш преграждаше на Ерис пътя назад в светилището.

Черната жрица, изправена горда и строга, се стори на Таис внушителна като никога. Сините ѝ очи погледнаха жрицата много уверено, без предизвикателство и без присмех, и тя се успокои.

— За какво ми е да обиждам чужда вяра? — запита Ерис. — Ти посочи три пътя и трите са за самотни мъже и жени. А човек напуска само със смъртта си човешкото общество. Трябва да има още един път да служиш на хората не само с лично съвършенство, но и с пряко действие в тяхна полза!

— Тогава ти не си разбрала същината на показаните Ти символи. Средният път дава на хората храна, защото земеделецът винаги има излишъци, за да нахрани художника и поета, и по този начин да умножи красотата в света. Пътят на Урания е за умна и нежна жена. Той е израз само на любов и помощ на хората. Онова, което жената винаги трябва да прави и прави за сърцето. Затова Урания е облик на жените, затова великият Платон е изтъкнал тази богиня като най-главна за бъдещото човечество.

— И е забравил мъките и стоновете на робите, които погубват живота си като впрегатни животни, за да могат поклонниците на Урания да отдават любовта си на също такива високопоставени ближни! — гневно отговори Ерис и атинянката с почуда се взря в приятелката си. — Не! — навеждайки се напред като статуята на Аксиопена, възкликна Ерис. — Не са възможни никаква небесна любов и възвисяване до небето нито по труповете на победени, нито по гърбовете на роби. Вие, хората от Запад, достигнали висините на философията и надменни със свободата си, не схващате основната грешка във всички свои разсъждения. Вие си представяте силата само с убийства и жертви. Силни, следователно прави са само онези, които по-майсторски убиват. Такива са боговете, образите на героите ви, такива сте и вие самите. Това е проклятието на Великата майка, което вие ще носите докрай, докато съществуват народите на Запад. Затова вторият образ на Амбологера, Урания, е измама за поетите и несретните любовници!

— А другият образ? — със задавен глас запита поразената жрица.

— Богиня на Тъмния Ерос! Тя е самата истина и аз някога ѝ служех с всичката пламенност на младежка вяра. И това е добър път за онези, у които има много животинска сила…

— За онези, които още не разбират Урания — намеси се в защита Таис.

— Преди хиляди години Великата майка се е явявала пред хората в същите два образа — на разруха и изграждане, на смърт и вечност. Само че на нас вечност не ни е дадена и не трябва да мамим себе си и другите с този символ на стремежа в сърцето ни. Това е само прикритие за жестоката истина на Великата майка. Всички ние знаем и това знание е дълбоко вътре в нас, — че вечните сили на природата са винаги готови за разрушение. И ние създаваме в своите мечти — възвишени и чисти, ниски и тъмни — множество богове и богини, за да се оградим с тях като с тънки завеси от остър вятър от силите на Великата майка. Слабите молят за чудеса като просяци за милостиня, вместо да действуват, вместо да си проправят път със собствена сила и воля. Бремето на свободния и безстрашен човек е голямо и печално. И ако не се стреми да го прехвърли върху бог или върху легендарен герой, а сам го носи, той става наистина богоравен, достоен за небето и звездите!