Читать «Атинянката Таис» онлайн - страница 334

Лявата, с горещите тонове на червена земя и пламенеещ залез, представяше жена в разцвета на земна сила, на плодовитост и здраве. Нейните пълни устни, гърди и бедра бяха така напращели от желание, сякаш щяха да се пръснат от бурния прилив на страст и да пролеят тъмната кръв на Великата майка, Владетелка на бездната. Протегнатите към зрителя в неудържим копнеж ръце държаха тъмна роза, символ на женственото естество, и квадратен лекитион със звезда, добре познат на Таис.

— Лилит! — каза Таис с едва видимо движение на устните, безсилна да откъсне поглед от картината.

— Не! — едва чуто отвърна Ерис. — Лилит е добра, а тази е самата смърт!

Жрицата вдигна вежди, доловила шепот, и с рязко махване на ръка посочи стената вдясно. И атинянката неволно въздъхна с облекчение, като видя въплътена собствената си мечта.

Синя гама от цветове сливаше море, небе и нисък хоризонт. На този фон тялото на богинята бе придобило бисерен бледожълт оттенък на ранна зора, когато едрите звезди още искрят във висините, а опаловото море плиска вълните си върху розовия пясък. Урания вървеше, едва докосвайки земята с пръстите на босите си нозе, протягайки ръце към просветналото небе, вятъра и облаците. Лицето на богинята, полуобърнато през рамо, насочено едновременно в далечината и към зрителя, обещаваше утеха с погледа на сивите си като на Таис очи. На челото между веждите светеше огън, без да гаси погледа.

Пред всяка от картините върху нисък жертвеник димеше почерняла от времето кадилница.

— Дали са ви казали за двата образа на Амбологера? — попита жрицата.

— Да! — едновременно отговориха Таис и Ерис, като си спомниха вечерния разговор с философа на храма.

— Нито олимпийските богове, нито самата Велика майка не могат да отменят телесната старост на простосмъртните. Всичко на света се подчинява на течението на времето. Ала има избор. Той е пред вас. Да изгориш съвсем с последния пламък в служба на Афродита. Или да пренесеш този пламък на всеотдайна любов, призоваваща към небето, като служиш на Урания с неуморна грижа за щастието на деца и възрастни. Поставете пред тази, която сте избрали предмет, който не е необходимо да бъде скъп по стойност в пари, но да е най-скъпоценен за всяка от вас.

Таис без колебание отиде при Урания, откопча верижката, коланчето със звездата, дар от Александър, и го постави на жертвеника.

Ерис не помръдна. Жрицата на Амбологера учудено я изгледа.

— Нима няма среден път? — запита Ерис.

— Има! — усмихна се жрицата с разбиране и трикратно плесна ръце.

Бавно се разтвориха тежките крила на стените между картините.

Високо над мирната долина с лозя, маслини и пшеничена нива се подаваше полукръгъл балкон. В прохладната утрин мъже и жени се трудеха и отглеждаха плодовете на Гея-Деметра. Сред тях имаше и множество стари хора, белобради мъже и жени с дебели дрехи и тъмни забрадки.

— Мирният труд на земята в тишина и покой през последните години от живота е благороден завършек за земеделеца — каза жрицата.