Читать «Сетаганда» онлайн - страница 95

Вместо това полковник Ворийди го изгледа дълго и замислено, след което меко каза:

— Лейтенант лорд Воркосиган. Заемащ длъжността офицер за свръзка от ИмпСи.

— Да, сър. Когато съм на служба.

— Интересна порода хора. Изключително надеждни и лоялни. Отиват тук или там, доставят каквото им се нареди без никакви въпроси или коментари. И без никакви гафове, освен ако не загинат.

— Обикновено не е толкова страшно. Прекарваме много време в скокови кораби. Може би името е малко заблуждаващо.

— Мм. И тези прославени пощальони са пряко подчинени на командир Боте, шефа на комуникациите на ИмпСи на Комар. С едно изключение. — Погледът на Ворийди се напрегна. — Вие сте на прякото подчинение на самия Саймън Илян. Който е на пряко подчинение на император Грегор. Единственият друг човек с подобно положение в йерархията е началник-щабът на имперската служба. Интересна аномалия. Как си я обяснявате?

— Как си я обяснявам ли? — повтори Майлс. За момент си помисли да отговори: „Аз никога нищо не обяснявам“, но, първо, това вече беше очевидно, и второ, определено не беше отговорът, който търсеше Ворийди. — Защо… понякога император Грегор има някакви лични поръчки, които са или прекалено тривиални, или неподходящи за изпълнението им да се отделя действащ персонал. Например може да поиска да посади в градината си някакво екзотично дърво от планетата Пол. Тогава изпращат мен.

— Добро обяснение — учтиво се съгласи Ворийди. За момент настъпи мълчание. — Вероятно имате също толкова добро обяснение защо сте получили настоящата си задача?

— Фаворизиране, очевидно. Тъй като физическите ми дадености — усмивката на Майлс стана по-тънка — ми позволяват да върша само най-обикновени неща, този пост е бил измислен специално за мен благодарение на връзките на семейството ми.

Ворийди се облегна назад и почеса носа си.

— Хм. Ако сте таен агент, изпратен със задача на самия Господ — имаше предвид Саймън Илян, — би трябвало да сте тук с някаква заповед за „безпрекословно подчинение и осигуряване на пълно съдействие“. Така бедните местни агенти на ИмпСи биха знаели как да се държат с вас.

— Да, сър. Както и всеки друг, видял тази заповед. — „Ако не поставя този човек под контрол, той ще закове краката ми за пода на посолството и лорд Хикс няма да срещне никакви пречки в оперетните си опити да внесе хаос в империята.“

Ворийди се сепна.

— Да не би командването на ИмпСи да ме намира за неподходящ?

— Доколкото знам, не. Но един скромен куриер не може да задава въпроси, нали?

Леко разширените очи на Ворийди показаха, че е схванал шегата. Наистина ловък човек.