Читать «Сетаганда» онлайн - страница 97

— Това предполага невероятна власт и самостоятелност.

— Абсолютно никаква власт. Само отговорност.

— О! — Ворийди замислено сви устни. — Напълно ви разбирам, лорд Воркосиган.

— Благодаря ви, сър. Имам нужда от това.

Двамата се умълчаха. После Майлс попита:

— Знаем ли дали лорд Йенаро е преживял нощта?

— Изчезнал е, така че смятаме, че е невредим. За последен път е бил забелязан да напуска Лунната градина с навит килим на рамо. — Ворийди погледна изпитателно Майлс. — Нямам обяснение за килима.

Майлс не обърна внимание на дебелия намек.

— Сигурен ли сте, че изчезването му означава, че е жив? А какво стана с опашката му?

— Хм. — Ворийди се усмихна. — Скоро след като го оставихме, той е бил задържан от градската полиция, която все още го държи на топло.

— Сами ли са попаднали на него?

— Нека да кажем, че са получили анонимно обаждане. Очевидно съвестните граждани постъпват по подобен начин. Но трябва да подчертая, че полицията е действала с достойна за възхищение експедитивност. Явно са се интересували от него заради предишните му дела.

— Имал ли е време да докладва на работодателя си, преди да го хванат?

— Не.

Значи лорд Хикс тази сутрин бе поставен в условията на информационен вакуум. Определено това не му се бе харесало ни най-малко. Провалянето на вчерашния заговор сигурно го е отчаяло до подлуда. Не би могъл да знае какво не се е развило според очакванията и дали Йенаро не е заподозрял каква участ го очаква. Въпреки че изчезването му беше доста сигурна следа. Йенаро сега бе на мушката точно толкова, колкото те двамата с Иван. Кой от тях бе първи в списъка на лорд Хикс? Дали Йенаро щеше да потърси защита от някои власти, или слухът за заговора го бе подплашил?

Как ли лорд Хикс щеше да се отърве от бараярските пратеници? Дали следващият му номер щеше да бъде поне наполовина толкова оперетен и безупречен, колкото бяха номерата на Йенаро? Йенаро беше истинска звезда, всичко беше режисирано чудесно в три действия и кулминация. Сега всички тези високоартистични напъни бяха отишли на вятъра. Майлс можеше да се закълне, че лорд Хикс е ядосан от развалянето на ефекта поне толкова, колкото и от провалянето на заговора. Той беше горящ от желание да се изяви артист и не би могъл да остави нещата така. Беше от онзи тип хора, които подобно на деца ще изкопаят вече засетите семена, за да видят дали вече са покарали. (Майлс донякъде съчувстваше на лорд Хикс.) При такива големи залози и при такива загуби на време и нерви от лорд Хикс можеше да се очаква, че по най-класическия начин е подмамен да направи някоя още по-голяма грешка.

„Защо все ми се струва, че тази идея не е чак толкова добра?“

— Имате ли да кажете още нещо, лорд Воркосиган? — попита Ворийди.

— Моля? Не. Просто се бях замислил…

— Като служител от посолството, пряко отговорен за личната ви безопасност в качеството ви на официален пратеник, настоявам вие и лорд Ворпатрил да преустановите контактите си с този човек, който очевидно е въвлечен в някаква смъртоносна сетаганданска вендета.