Читать «Сетаганда» онлайн - страница 82

— О, вашите хора ви очакват, лорд Воркосиган. Надявам се, че сте научили нещо от посещението си, въпреки че не отговаря на вашите нужди. Е, приятна вечер. — Тя се върна под защитата на Звездните ясли.

„О, целият живот е учене, милейди.“ Майлс залепи приветлива усмивка на лицето си и тръгна по алеята към пейката. Тримата се изправиха, за да го посрещнат. Трапчинките на Миа Маз както винаги бяха на мястото си. Дали само така му се струваше, или дипломатичната любезност на Воробьов беше малко пресилена? Изражението на Бенин беше почти неразгадаемо под грима.

— Здравейте — приветливо се обади Майлс. — О, сър, вие сте ме чакали. Благодаря ви, но нямаше нужда.

Воробьов леко повдигна вежди в иронично несъгласие.

— Била ви е оказана необикновено висока чест, лорд Воркосиган — каза Бенин, като кимна към Звездните ясли.

— Да, хоут Райън е много учтива дама. Надявам се, че не съм й дотегнал с въпросите си.

— И всичките ли ваши въпроси получиха отговор? — попита Бенин. — Вие наистина сте привилегирован.

Нямаше начин да не се забележи горчивата жилка в този коментар, въпреки че тя можеше да се игнорира.

— О, и да, и не. Мястото е невероятно, но се страхувам, че тези технологии не биха помогнали на моите медицински нужди. Май в края на краищата ще се наложи да се замисля за още операции. Не обичам операциите, много са болезнени — почти изстена той.

Маз го гледаше със съчувствие и симпатия; Воробьов имаше донякъде мрачен вид. „Започва да подозира нещо нередно. По дяволите.“

Всъщност и Воробьов, и Бенин изглеждаха така, сякаш само присъствието на другия ги спира да сграбчат Майлс и да започнат да го блъскат в най-близката стена, докато не изкопчат от него някаква истина.

— Е, ако сте приключили, ще ви изпратя до изхода — каза Бенин.

— Да. Колата на посолството чака, лорд Воркосиган — добави Воробьов.

Те тръгнаха след Бенин.

— Все пак истинската привилегия беше присъствието на рецитала — продължи да бърбори Майлс. — А как вървят нещата при вас, гем-полковник? Разследването напредва ли?

Бенин сви устни и промърмори:

— Не става по-просто.

„Обзалагам се, че е така.“ За съжаление, а може би за щастие, моментът и мястото не бяха подходящи двама мъже от специалните служби да захвърлят маските си и да се впуснат в професионални разговори.

— О, Господи — каза Майлс и всички спряха за момент да се насладят на гледката пред тях. Ниски дървета ограждаха малко изкуствено дере. Сред тях и покрай малкия поток в полумрака бяха разпръснати стотици дървесни жаби, светещи в най-различни цветове. Всички те пееха. Пееха в хор, като всяка трела се извисяваше и отзвучаваше, за да бъде сменена от друга. Светлините се засилваха и отслабваха заедно със звуците, така че всяка нота можеше да се забележи и със слуха, и с очите. Акустиката в дерето превръщаше всичко това в истинска музика. Майлс сякаш се вцепени и мозъкът му изключи пред тази абсурдна красота, докато покашлянето на Воробьов най-накрая го върна към действителността. Продължиха нататък.