Читать «Сетаганда» онлайн - страница 80

Лоис Макмастър Бюджолд

— Какво беше всичко това? — попита Майлс, като се опитваше да не изглежда толкова хищно любопитен.

Райън се намръщи.

— Вътрешни работи на хоут-генома. Мога да ви уверя, че нямат нищо общо с Бараяр или с настоящата криза. Животът продължава, нали разбирате.

— Така е — усмихна се Майлс, преструвайки се, че отговорът напълно го задоволява. Беше запомнил разговора дословно. По-късно можеше да послужи като малка примамка за отклоняване на вниманието на Саймън Илян. Имаше лошото чувство, че ще са му необходими много по-големи примамки, за да успее.

Райън внимателно върна Великия печат на Звездните ясли на мястото му и пак седна на стола си.

— Можете ли да го направите? — продължи Майлс. — Разполагате ли с някоя дама, на която да можете да се доверите, с униформа на ба и истински идентификационен номер, с фалшивия ключ и с някакъв начин да проверя истинския? И да я изпратите заедно с мен до кораба на принц Слайк под някакъв не будещ подозрения повод? И кога?

— Аз… не съм сигурна кога.

— Този път трябва да уговорим срещата предварително. Ако ми се наложи да изляза за няколко часа сам извън посолството, вие не можете просто да ми се обадите и да ме повикате по всяко време. Трябва да съчиня някаква правдоподобна версия пред нашата собствена служба за сигурност. Имате ли копие на официалния ми график? Трябва да имате, в противен случай не бихме се срещнали преди това. Мисля, че този път ще е най-добре да се срещнем някъде извън Небесна градина. Утре следобед ще трябва да присъствам на нещо, наречено биоестетическа изложба. Мисля, че бих могъл да измисля някакво оправдание и да се измъкна, може би с помощта на Иван.

— Толкова скоро…

— Според мен не е достатъчно скоро. Не ни остава много време. Освен това не бива да забравяме възможността първият ни опит да бъде осуетен по една или друга причина. А и вие… разбирате, че имате само улики срещу принц Слайк. Не и доказателства.

— Но засега това е всичко, с което разполагам.

— Разбирам. Но ни е необходимо да си осигурим максималното количество възможности. В случай че ни се наложи да опитаме отново.

— Да… прав сте… — Тя си пое дъх и се намръщи. — Добре, лорд Воркосиган. Ще ви помогна да направите този опит.

— Имате ли някакви предположения къде най-вероятно би скрил ключа принц Слайк? Предметът е малък, а корабът — голям. Моето първо предположение е, че би го скрил в личните си помещения. Съществува ли някакъв начин да се открие местоположението на Великия ключ? Предполагам, че на него няма някакъв вид предавател, нали?

— Не точно. Въпреки това неговото собствено захранване е много стара и рядка изработка. Би могло да се засече от подходящ скенер на неголеми разстояния. Ще се постарая дамата да вземе такъв със себе си, както и всичко друго, за което мога да се сетя.

— И най-малкото нещо би било от полза.

Така. Най-накрая се бяха задействали. Той потисна дивото си желание да започне да я умолява да изостави всичко и да избягат заедно на Бараяр. Дали би могъл да я изведе тайно от пределите на Сетаганданската империя? Със сигурност подобна задача не би била по-лесна от стоящата в момента пред него. А и как би се отразило върху кариерата му (да не говорим за кариерата на баща му) установяването на избягала сетаганданска хоут-дама и близка роднина на император Флечър Гиайа в Дома Воркосиган? На какви проблеми щеше да се натъкне самият той? Сети се за Троянската война.