Читать «Сетаганда» онлайн - страница 81

И въпреки всичко щеше да му бъде приятно, ако беше направила поне малък опит да го подкупи. Но тя не си беше помръднала пръста в тази насока. За неговия трениран в ИмпСи ум тя изглеждаше пряма до наивност. Когато някой е влюбен дълбоко и безнадеждно, другият трябва поне да прояви учтивостта да забележи…

„Ключовата дума, момчето ми, е безнадеждно. Запомни това.“

Те нямаха общи чувства, нито пък шанс за такива. Нямаха общи цели. Но имаха общ враг. И трябваше да се справят с него.

Райън се изправи. Майлс също стана и попита:

— Гем-полковник Бенин срещна ли се вече с вас? Сигурно знаете, че е натоварен с разследването на смъртта на ба Лура.

— И аз така разбрах. На два пъти искаше среща с мен. Все още не съм дала съгласието си. Той изглежда… упорит.

— Слава Богу. Значи все още имаме възможност да съгласуваме историите си. — Майлс предаде накратко срещата си с Бенин, като особено наблегна върху разговора си с нея. — Трябва да измислим подходящо обяснение и на тази среща. Мисля, че ще се появи отново. Не предполагах, че принц Слайк ще се издаде пред вас толкова бързо.

Райън кимна, отиде до стъклената стена и набързо му обясни онова, което бе обяснявала на принц Гиайа предишния ден.

— Това ще свърши ли работа?

— Чудесно, благодаря ви. Можете да му кажете, че съм ви задавал множество медицински въпроси, свързани… с оправянето на моите физически недъзи Вие сте ми отговорили, че не бихте могли да ми помогнете и че не съм попаднал на подходящото място. Разбирате ли — не се стърпя да добави той, — моята ДНК е съвсем нормална. Всички мои недъзи са с тератогенен характер. Далеч извън вашата сфера на занимания.

По лицето й, винаги красиво и безизразно като маска, сякаш се появиха някакви признаци на чувства. Смутен и объркан, той добави:

— Вие, сетаганданците, обръщате невероятно много внимание на външния вид. Със сигурност сте попадали на лъжлива външност и преди.

„Стига! Веднага млъкни!“

Тя разтвори длан, без да се съгласява или да отрича думите му, и се върна към своя мехур. Разтревожен, без да се доверява повече на езика си, Майлс мълчаливо я последва към изхода.

Излязоха в хладния полумрак. Върху тъмносинята полусфера над тях светеха няколко бледи звезди. На пейката срещу входа на Звездните ясли седяха Миа Маз, посланик Воробьов и гем-полковник Бенин и приятелски разговаряха. Всички погледнаха към Майлс и усмивките на Воробьов и Бенин престанаха да изглеждат толкова любезни. Майлс изпита непреодолимото желание да се обърне и да се скрие в сградата.

Райън очевидно изпита същото, защото промърмори: