Читать «Сетаганда» онлайн - страница 58

Майлс изръмжа, обърна се към комуникационния пулт и отново започна да изучава списъка.

На следващата сутрин посланик Воробьов беше повикан някъде по време на станалата вече обичайна закуска в компанията на двамата млади бараярци. Когато се върна, Майлс и Иван вече бяха приключили.

Посланикът не седна на мястото си, а смутено се усмихна на Майлс.

— Лорд Воркосиган. Имате необичаен посетител.

Сърцето на Майлс подскочи. „Райън тук? Невъзможно…“ Умът му направи бърз преглед на зелената му униформа — да, всичко беше изрядно, всяка дреболия стоеше на мястото си.

— Кой, сър?

— Гем-полковник Даг Бенин от сетаганданската имперска служба за сигурност. Офицер от средна величина, занимаващ се с вътрешния ред в Небесна градина. Иска да говорите насаме.

Майлс се помъчи да запази самообладание. „Какво е станало?… Може би засега нищо. Успокой се.“

— Каза ли за какво?

— Изглежда, е бил натоварен да разследва самоубийството на онзи нещастен роб. И вашите, хм, погрешни движения са привлекли вниманието му. Мисля, че ще съжалявате за постъпката си.

— И… трябва ли да говоря с него?

— Решихме, че няма да е учтиво да откажем. Настанихме го в един от малките салони на приземния етаж. Разбира се, салонът е под наблюдение. С вас ще има личен телохранител. Просто за да подчертае статута ви. Не вярвам Бенин да крои планове за убийство.

„Решихме.“ Значи полковник Ворийди, с когото Майлс все още не се беше срещнал, а сигурно и Воробьов, щяха да слушат всяка дума. По дяволите!

— Много добре, сър. — Майлс се изправи и последва посланика. Иван го наблюдаваше с вида на човек, очакващ нещо крайно неприятно и неминуемо.

Малкият салон беше точно това, което се предполагаше — удобно мебелирана стая, предназначена за срещи между двама или трима души, в невидимата компания на подслушвателните устройства и камерите. Гем-полковник Бенин очевидно нямаше нищо против всяка негова дума да се записва. Телохранителят пред вратата се вмъкна вътре след Майлс и посланика и мълчаливо застана на мястото си. Беше висок и едър дори за бараярец, със забележително безизразно лице. Носеше отличителните белези на старши сержант от специалните части и Майлс реши, че физиономията му е резултат от дълги упражнения.

При влизането им гем-полковник Бенин учтиво се изправи. Беше среден на ръст и по всяка вероятност в него или в непосредствените му предшественици нямаше хоут-гени — хоут обичаха високия ръст. Явно се беше издигнал до поста си благодарение на заслугите си, а не поради социалното си положение, което само по себе си не означаваше непременен плюс в очите на Майлс. Изглеждаше спретнат в тъмночервената сетаганданска униформа — всекидневното облекло на служителите от охраната на Небесна градина. Разбира се, цялото му лице беше изрисувано, но с белезите на имперската служба, а не на клана му, с което показваше на кого е предан на първо място. Бялата основа и сложно заплетените черни линии и червени петна напомняха на Майлс за кървяща зебра. Но това беше украса, която би трябвало да изисква незабавното и дълбоко уважение и пълното безпрекословно подчинение на службите от всички осем планети. Бараяр естествено не беше между тях.