Читать «Сетаганда» онлайн - страница 43

— Това не е ваша работа, бараярецо!

— Сигурно е така. Но всичко в мен ми говори, че това е някаква клопка, насочена срещу мен или срещу Бараяр чрез мен. А тъй като съм офицер от бараярската ИмпСи, това е точно моя работа. Нямам нищо против да ви разкажа всичко, което съм видял и чул, но вие трябва да ми върнете жеста. Да започнем с това какво е търсел ба Лура с имперска регалия в орбиталната станция.

— Беше го откраднал. — Гласът беше нисък и язвителен. — А сега ми го дайте.

— Откраднал е ключ. А ключът не е кой знае какво богатство без ключалка. Наистина това е много красив артефакт с историческа стойност, но ако ба Лура беше искал да се обогати незаконно, сигурно би се насочил към някои по-ценни неща в Небесна градина. И то такива, които не са толкова забележими. Да не би Лура да е искал да ви шантажира? Затова ли го убихте?

Последното беше пълен абсурд — и Майлс, и хоут-дамата имаха едно и също алиби — но той беше крайно любопитен какъв ще е отговорът.

Реакцията беше незабавна.

— Ти, долен малък… Не съм подтиквала Лура към смъртта. Ако някой е отговорен за нея, това си ти!

„Господи, дано не е така.“

— Може и да сте права, и ако сте, аз трябва да зная. Милейди, точно в момента в радиус от поне десет километра няма никой от сетаганданските служби, освен ако не решите да стоварите този мехур отгоре ми и да захвърлите тялото ми в близката канавка. Защо не? Защо ба Лура открадна Великия ключ? За свое собствено удоволствие ли? Да не би да има хоби да колекционира сетагандански имперски регалии?

— Вие сте отвратителен!

— Тогава на кого е искал да продаде стоката си?

— Не да я продава!

— Ха! Значи все пак знаете!

— Не точно… — Тя се поколеба. — Има някои тайни, които не мога да издам. Те принадлежат на Небесната господарка.

— На която служите.

— Да.

— Дори в смъртта.

— Да. — В гласа й се долови нотка гордост.

— И която ба Лура предаде. Дори в смъртта.

— Не! Не я е предал… Ние имахме несъгласия.

— Височайши несъгласия?

— Да.

— Между крадец и убийца?

— Не!

Със сигурност, но обвиненията определено я караха да говори. Значи изпитва вина. „Да, разкажи ми за вината си.“

— Вижте, ще се опитам да ви улесня. Аз ще започна. Двамата с Иван идвахме от бараярския кораб в совалка. Скачихме се на товарния док. Ба Лура, облечен в дрехите на служител от станцията и с лошо залепена изкуствена коса, влетя в совалката веднага щом вратата се отвори и посегна, както си помислихме, към оръжието си. Ние скочихме върху него и му отнехме невроразрушителя и това. — Майлс вдигна Великия ключ. — Ба се изтръгна от нас и избяга, а аз задържах това нещо, докато разбера какво представлява то. Следващия път, когато видях този ба, той лежеше в локва кръв на пода на погребалната зала. Това ми се стори, меко казано, обезпокоително. Сега е ваш ред. Казвате, че ба Лура го е откраднал вас. Кога открихте, че Великият ключ липсва?

— Открих, че не е на мястото си… същия ден.

— Колко време може да е изминало? Кога го видяхте за последен път?

— Сега не се използва всеки ден поради погребението на Небесната господарка. За последен път го видях, когато подреждах нейните регалии… два дни преди това.