Читать «Сетаганда» онлайн - страница 44

— Значи има вероятност да е липсвал три дни преди да забележите. Кога изчезна ба Лура?

— Аз… не съм сигурна. Май беше предишната вечер.

— Това до известна степен променя нещата. Значи ба Лура е заминал с ключа най-рано предишната нощ. Ба могат ли свободно да влизат и излизат от Небесна градина?

— Напълно свободно.

— И се е върнал… кога?

— В нощта на вашето пристигане. Но не го видях. Оплака се, че не се чувствал добре. Можех да го принудя, но… не исках да проявявам толкова непристойно поведение.

„Естествено. Нали и двамата сте били вътре в играта.“

— Отидох да го видя на сутринта. Тогава научих всичко. Ба Лура се беше опитвал да занесе ключа на… някого, но попаднал на погрешен док.

— Тогава този някой е трябвало да пристигне със совалка? Значи този някой е чакал в кораб на орбита?

— Не съм казвала подобно нещо!

„Продължавай да я притискаш. Това действа.“ И въпреки това изпитваше лека вина, че тормози горката объркана стара дама, макар и може би за нейно добро. „Не се отказвай.“

— Значи ба се е натъкнал погрешно на нашата совалка. И какъв е краят на историята? Разкажете ми всичко точно!

— Ба Лура бил нападнат от бараярски войници, които откраднали Великия ключ.

— Колко са били на брой войниците?

— Шестима.

Очите на Майлс се разшириха.

— И после?

— Ба Лура ги молел да пощадят живота и достойнството му, но те се изсмели и го изхвърлили навън, след което отлетели.

Лъжи, лъжи и пак лъжи. И все пак… ба беше просто човешко същество. Всеки, затънал толкова много, би могъл да измисли подобна история, за да се изкара по-малко виновен.

— И какво точно сме казали?

— Оскърбили сте Небесната господарка. — В гласа й имаше гняв.

— И после?

— Ба се върнал вкъщи засрамен.

— Тогава… защо не се е обърнал към сетаганданските служби за сигурност, които да ни видят сметката и да върнат Великия ключ на мястото му?

Последва дълго мълчание.

— Ба не би могъл да стори това. Но си призна пред мен. И аз дойдох при вас. Да се… унижавам. И да ви умолявам да ми върнете… честта.

— Защо ба Лура не си е признал още същата вечер?

— Не зная!

— Значи докато вие се опитвахте да си върнете обратно изгубеното, той си е прерязал гърлото.

— От мъка и срам — тихо каза тя.

— Нима? Защо просто не е изчакал да види дали няма да ме убедите да ви върна ключа? Защо не го е направил в собствената си стая? Защо извади своя срам на показ пред цялото галактическо общество? Това не е ли поне малко необикновено? Ба Лура трябваше ли да участва по някакъв начин в церемонията по връчването на даровете?

— Да.

— А вие?

— Да…

— И сте повярвали на тази история?

— Да!

— Милейди, мисля че съвсем се объркахте. Нека ви разкажа какво се случи в совалката пред моите очи. Нямаше никакви шестима войници. Бяхме само аз, братовчед ми и пилотът. Нямаше разговори, молби и увещания, нито пък обиди към Небесната господарка. Ба Лура просто изскимтя и побягна. Дори не се опита да се бие сериозно. Всъщност едва го правеше. Не мислите ли, че е доста странно за ръкопашен двубой за нещо толкова важно, че да се наложи да пререже собственото си гърло на следващия ден заради загубата му? Че ние бяхме оставени да клатим в недоумение глави и да се чудим какво, по дяволите, е това странно нещо? Сега вече знаете, че един от нас — аз или ба Лура — лъже. Аз знам кой е лъжецът.