Читать «Сетаганда» онлайн - страница 41

Не беше много трудно да ги накара да започнат да разказват за себе си. Явно правеха само това. Четиридесет минути му бяха достатъчни, за да се увери, че повечето от тях имат ум колкото една бълха. Бяха експерти единствено в духовитите забележки по адрес на личния живот на свои също толкова безделни сънародници — облекло, любовни афери, спорт (всички гледаха, но никой не практикуваше, интересът им беше насочен предимно към залаганията). Другата основна тема беше обсъждането на последните комерсиални фантазии, в това число и еротични. Бягството от реалността явно поглъщаше по-голямата част от времето и вниманието на тези млади хора. Никой не проявяваше дори и бегъл интерес към политиката или военното дело. По дяволите, дори Иван беше по-осведомен от тях.

Това беше малко потискащо. Приятелите на Йенаро бяха аутсайдери, безделници. Никой не се вълнуваше от възможността да направи политическа или военна кариера. Дори изкуството не ги вълнуваше истински. Бяха просто консуматори, не и създатели. В края на краищата, може би беше по-добре, че нямат политически амбиции. Бяха от онзи тип хора, които започваха революции, но но можеха да ги довършат, чийто идеализъм ставаше жертва на некомпетентността им. Майлс беше срещал подобни млади хора и сред класата Вор — трима или четирима, които по една или друга причина се отказваха от традиционната военна кариера и живееха със средствата на родителите си, но дори те щяха да променят статуса си, щом достигнеха средна възраст. Като се имаше предвид средната продължителност на живота тук, всеки опит за изкачване по стълбицата чрез наследяване можеше да се осъществи, когато наследниците от поколението на Йенаро станеха осемдесет-деветдесетгодишни. Те не бяха глупави по рождение — гените им не можеха да позволят подобно нещо, — но умовете им бяха изкуствено ограничени до най-обикновени неща. Майлс почти потрепери.

Реши да поразпита и жените, стига Иван да му беше оставил някоя свободна. Извини се на групата, че отива да си налее питие. Можеше да се оттегли и без никакво обяснение — явно никой не го беше грижа за най-необикновения и най-нисък гост на Йенаро. Наля си от гарафата, от която си наливаха всички останали, и долепи устни до чашата, но не отпи. Вдигна очи и откри, че е наблюдаван от една малко по-възрастна дама, която беше пристигнала на купона малко по-късно с неколцина приятели. Тя му се усмихна.

Майлс се усмихна в отговор и се приближи. Тя заговори първа.

— Лорд Воркосиган. Искате ли да се разходим в градината?

— Защо… разбира се. Гледката заслужава ли си? — „В тъмното?“

— Мисля, че ще ви се стори интересна.

Усмивката й изчезна веднага щом се обърна с гръб към останалите и беше заменена с израз на мрачна решителност. Майлс докосна комуникатора в джоба си и я последва. Щом излязоха от полезрението на другите гости, тя ускори крачка. Не произнесе нито дума. Майлс закуцука след нея. Изобщо не се изненада, когато доближиха украсената с червена емблема порта, където ги очакваше малка безполова фигура в тъмна роба, която закриваше плешивата й глава.