Читать «Сетаганда» онлайн - страница 40

Никак, с прикрито задоволство реши Майлс. Йенаро несъмнено беше артист, но по отношение на благоуханията. Не и скулптор. Някой друг се беше проявил като експерт при построяваното па фонтана. А дали същият човек не бе доставил информацията за физическия му недъг? „Нека го наречем… лорд Хикс.“ Да разгледаме и фактите на него. Първо: има достъп до най подробните сетагандански доклади за висшето военното командване на Бараяр… и за техните синове. Второ: той е умен и хитър. Трето… трето нямаше. Поне засега.

Върнаха се при останалите и завариха Иван, настанил се в компанията на двете дами. Ако се съдеше по смеха им, успяваше да ги забавлява доста умело. Двете доста приличаха по красота на лейди Гел; всъщност блондинката можеше съвсем спокойно да й бъде сестра. А червенокосата беше още по-завладяваща със спускащите се по раменете и къдрици, перфектния нос, устните, които… Майлс прогони тази мисъл. Никоя гем-дама не би допуснала него в мечтите си.

Йенаро се оттегли за малко, поговори с прислужника си — явно имаше само един — и се върна с малка кана, пълна с рубинена течност.

— Лорд Ворпатрил — кимна той на Иван. — Виждам, че харесвате нашите питиета. Опитайте това.

Майлс се разтревожи. Макар и да не беше скулптор убиец, от Йенаро ставаше перфектен отровител. Домакинът наля три чаши и поднесе таблата на Иван.

— Благодаря. — Иван взе една от чашите.

— О, злати ейл — промърмори един от младите гем-лордове. Йенаро поднесе таблата на Майлс и сам взе последната чаша. Иван отпи и възхитен повдигна вежди. Майлс внимателно наблюдаваше дали Йенаро също ще отпие. Направи го. През главата на Майлс минаха всичките пет различни начина на поднасяне на смъртоносни питиета с почти стопроцентова сигурност, че жертвата ще се хване — при положение че домакинът е поел предварително противоотрова. Но ако беше чак такъв параноик, Майлс изобщо не би трябвало да идва тук. Досега не беше слагал нищо в устата си. „И какво ще правиш сега? Ще изчакаш първо да видиш дали Иван няма да се строполи и чак тогава ще се решиш да отпиеш?“

Този път Йенаро не се впусна в описване на отблъскващата история за биологичното раждане на Иван. По дяволите! Може пък инцидентът при фонтана наистина да е бил случаен и сега човекът да съжаляваше и да правеше всичко по силите си, за да заглади нещата. Въпреки това Майлс се бавеше и се опитваше да надзърне по-отблизо в чашата на братовчед си.

Иван тъкмо беше заел поза тип „просто си облягам ръката на канапето“, за да види дали червенокосата ще се отдръпне, или ще му позволи по-голяма близост. Обърна се към Майлс и му отправи зъбата усмивка.

— Забавлявай се, човече — промърмори той. — Отпусни се. И стига си дишал във врата ми.

Майлс отвърна на гримасата му и се отдалечи. Някои хора просто не искаха да бъдат спасявани. Вместо това реши да се опита да поговори с някои от приятелите на Йенаро. Неколцина от тях се бяха скупчили в другия край на помещението.