Читать «Сетаганда» онлайн - страница 21

— Доста — съгласи се Майлс.

— Но едва ли беше опит за убийство — обади се Воробьов. Устните му бяха стиснати, той трескаво обмисляше ситуацията.

— Не — съгласи се Майлс.

— Берно ми каза, че хората от охраната му са проучили скулптурата преди да я монтират. Естествено, търсели са бомба или подслушвателни устройства, но все пак…

— Сигурен съм, че са го направили. Не би могла да навреди на никого… с изключение на мен.

— Мислите, че е капан? — без усилие продължи мисълта му Воробьов.

— При това доста добре замислен, ако е истина — обади се Иван.

— Не съм… сигурен. — „Това е било целта. При цялата тази красота…“ — Сигурно за изработката му са били необходими дни, ако не и седмици. Преди две седмици ние дори не знаехме, че ще сме тук. Кога тази скулптура е пристигнала в посолството?

— Според Берно, снощи — отговори Воробьов.

— Тоест точно преди да пристигнем — „Преди нашето малко приключение с човека без вежди. А може би двете неща са свързани?“ — А преди колко време получихте поканата за банкета?

— Преди три дни.

— Сроковете са прекалено къси за организирането на заговор — отбеляза Иван.

Воробьов се замисли.

— Мисля, че трябва да се съглася с вас, лорд Ворпатрил. Защо просто не забравим този неприятен инцидент?

— Засега — каза Майлс.

„Не беше никакъв инцидент. Беше истинско покушение. Лично срещу мен. Щом има залпове, следва война.“

С това изключение, че обикновено се знаеше защо избухва войната. Кой беше врагът?

„Лорд Йенаро, обзалагам се, че партито ще бъде вълнуващо. Не бих го пропуснал за нищо на света.“

ГЛАВА 3

— Истинското име на имперската резиденция е Небесна градина — каза Воробьов, — но всички галактици я наричат просто Ксанаду. Сега ще видите защо. Дюви, дай панорамен изглед.

— Да, милорд — отвърна младият сержант, който управляваше, и промени контролиращата програма. Леколетът направи вираж и се насочи към подредените като блестящи сталагмити градски кули.

— По-леко, ако обичаш. Стомахът ми в този ранен час…

— Да, милорд. — Леко разочарован, пилотът намали скоростта до по-разумни граници. Гмурнаха се надолу, заобиколиха една сграда, която според Майлс беше висока поне километър, и отново се понесоха нагоре. Хоризонтът изчезна.

— Еха! — обади се Иван. — Това е най-големият купол, който съм виждал. Не предполагах, че могат да ги правят толкова големи.

— За поддръжката му е необходима енергията на цяла централа — каза Воробьов. — И на втора за вътрешността.

Млечнобелият мехур с диаметър шест километра отразяваше утринното слънце на Ета Сета. Лежеше в самия център на града подобно на огромно яйце в купа, като перла, чиято цена беше неизмерима. Беше обкръжен от широк километър и половина парк, следван от улица, която хвърляше сребърни отблясъци, от още един парк и от обикновена улица, претоварена от движение. От нея тръгваха осем широки булеварда, подобни на спиците на колело. Резиденцията сякаш беше самият център на вселената, помисли си Майлс. Несъмнено ефектът беше търсен съзнателно.

— Днешната церемония ще бъде своего рода генерална репетиция за последната след десет дни — продължи Воробьов. — Ще присъстват всички — гем-лордове, хоут-лордове, галактици и така нататък. Сигурно ще има обичайните организационни забавяния. Цяла седмица водих мъчителни преговори, докато не уредя подходящи за ранговете ви места.