Читать «Сетаганда» онлайн - страница 20

Йенаро размахваше панически ръце и викаше за помощ. Майлс вдигна поглед и откри, че е заобиколен от петдесетина смаяни и объркани хора. Спря да се гърчи и стене и задиша тежко през зъби.

Иван и Воробьов си пробиваха път през тълпата от две различни посоки.

— Лорд Воркосиган! Какво се е случило?

— Добре съм — отговори Майлс. Изобщо не беше вярно, но не беше нито моментът, нито мястото да навлиза в подробности. Бързо дръпна крачолите на панталоните си надолу, за да прикрие изгарянията.

— Какво стана? — Йенаро беше изпаднал в ужас и подскачаше около него. — Нямах представа… Добре ли сте, лорд Воркосиган? О, Господи…

— Наистина, какво по дяволите… — Иван се беше навел над изстиващите протези.

Майлс обмисляше случилото се и възможните причини. Не беше антигравитационно устройство, което да е останало невидимо за всички и да е преминало незабелязано през охраната на посолството. Нещо невидимо с просто око? Ясно.

— Мисля, че е някакъв електрически ефект. Смяната на цветовете явно се задейства от слабо магнитно поле с променлива честота. Не представлява проблем за повечето хора. Но за мен беше като да ми пъхнат протезите в микровълнова печка. Впрочем… впрочем виждате.

Майлс се изправи и се усмихна. Много разтревожен, Иван вече беше вдигнал обувките и протезите му. Майлс го остави да ги носи. Точно в момента изобщо не желаеше да ги докосва. Залитна към Иван и тихо изпъшка.

— Разкарай ме оттук… — Целият трепереше. Иван кимна и се измъкна от тълпата превъзходно облечени мъже и жени, която вече беше започнала да се разпръсква.

Пред тях застана посланик Берно и се присъедини към извиненията на Йенаро.

— Желаете ли лекарска помощ, лорд Воркосиган? — попита той.

— Не. Благодаря ви. Ще изчакам докато се приберем.

„Само колкото се може по-бързо, за Бога!“

Берно прехапа долната си устна и се обърна към все още извиняващия се Йенаро.

— Лорд Йенаро, страхувам се, че…

— Да, да, незабавно го изключете. Незабавно ще изпратя слугите си да го демонтират. Нямах никаква представа… нали на всички им харесваше… трябва да се реконструира. Или не, направо да се унищожи. Толкова съжалявам… такъв ужас…

„Нали?“ — помисли си Майлс. Да изложи на показ физическия си недъг пред възможно най-много хора, при това в самото начало…

— Не, не, не го унищожавайте. — Посланик Берно изглеждаше ужасен. — Но определено трябва да се види от инженер по безопасността и да се модифицира, или да се постави предупредителен надпис…

Иван се появи отново и направи знак с вдигнат нагоре палец. Последваха неизбежните вежливи сбогувания и след няколко минути Воробьов и Иван придружаваха Майлс в асансьора към земехода. Майлс се тръшна на седалката и застена от болка. Иван погледна треперещото му тяло, свали горната си дреха и я метна на раменете му.

— Добре, нека видим пораженията. — Иван опря единия крак на Майлс на коляното си и нави крачола. — По дяволите, сигурно много боли.