Читать «Сетаганда» онлайн - страница 144

Явно аудиенцията щеше да бъде в съвсем интимна обстановка, защото Гиайа повика Бенин, тихо му каза нещо и полковникът освободи дори пазача на Йенаро. В помещението останаха само тримата бараярци, двете планетарни съпруги и Райън, Бенин, императорът и Йенаро. Девет — традиционният кворум за съдебен процес.

Все пак беше по-добре, отколкото да се изправиш пред Илян. Може би хоут Флечър Гиайа не проявяваше склонност към остри като бръснач сарказми. Но всеки, имал взимане-даване с жените хоут, би трябвало да е опасно умен. Майлс едва се удържа да не се впусне в обяснения, подобно на провинил се ученик. „Изчакай, момче.“

Райън изглеждаше бледа и сериозна. Това не означаваше нищо — Райън винаги изглеждаше бледа и сериозна. Последната болка на желанието проблесна подобно на малко, едва забележимо въгленче в сърцето му. Но той все още можеше да се страхува за нея. Гърдите му бяха изпълнени с този страх.

— Лорд Воркосиган… — Изящният баритон на Флечър Гиайа млъкна в очакване.

Майлс потисна желанието си да се огледа бързо наоколо (в края на краищата нямаше други с това име в залата), пристъпи напред и застана в поза „свободно“.

— Сър.

— Все още не съм… наясно каква е вашата роля в неотдавнашните събития. И как се сдобихте с нея.

— Ролята ми беше на жертвено животно и беше избрана от губернатор Кети, сър. Но отказах да изиграя онова действие, в което той се опита да ме убие.

Императорът се намръщи на този, меко казано, буквален отговор.

— Обяснете.

Майлс погледна към Райън.

— Всичко ли?

Тя едва забележимо кимна.

Майлс затвори очи в кратка молитва към всички богове, които слушаха, отвори ги отново и започна още веднъж да разказва истинската история за първия си сблъсък с ба Лура в совалката, за Великия ключ и всичко останало. Поне имаше предимството едновременно да направи и закъснялото си признание пред Ворийди в обстановка, в която завеждащият протокола нямаше никаква възможност да го прекъсне или да коментира думите му. Ворийди наистина беше невероятен човек — на лицето му не се изписа нито една емоция, като изключеше нервното потрепване на един-единствен мускул.

— Веднага щом видях ба Лура с прерязано гърло в ротондата — продължаваше Майлс, — разбрах, че моят тогава неизвестен противник ме е поставил в логически невъзможната позиция да доказвам обратното твърдение. Щом вече бях измамен в ръцете ми да се озове фалшив ключ, нямаше начин да докажа, че Бараяр не стои зад подмяната, освен с показанията на единствения свидетел, който лежеше мъртъв на пода. Или като открия истинския Велик ключ. Което и се заех да направя. И ако смъртта на ба Лура не беше самоубийство, а само имитация на такова, можеше да се предположи, че някой високопоставен служител в силите за сигурност в Небесна градина е в сътрудничество с убиеца. Това правеше обръщането към специалните служби с молба за помощ твърде рискована постъпка. Но тогава някой натовари гем-полковник Бенин да се заеме с разследването на смъртта на ба Лура, като съвсем недвусмислено му е намекнал, че за кариерата му ще е добре разследването да приключи бързо с потвърждаването на версията за самоубийство. Някой, който сериозно е подценил качествата — „и амбициите“, помисли си Майлс — на Бенин като професионалист. Между другото, този някой беше генерал Нару, нали?