Читать «Сетаганда» онлайн - страница 146

— Не сте вие, който може да реши това, бараярецо — провлечено каза хоут Флечър Гиайа. Майлс не можеше да определи дали тонът му е развеселен, или заплашителен.

— Извинете, но аз не бях точно доброволец в тази акция. Бях въвлечен в нея. И именно моите решения ни събраха всички нас тук, по един или друг начин.

Гиайа изглеждаше леко изненадан, дори донякъде объркан, сякаш никога досега не бяха хвърляли неговите камъни върху собствената му глава. Бенин се вцепени, а Ворийди трепна. Иван едва успя да се сдържи да не се захили и продължи да се прави на Невидимия.

Императорът реши да смени темата.

— А как се забъркахте с лорд Йенаро?

— Имате предвид от моя гледна точка ли? — Като се имаше предвид, че Бенин сигурно вече разполагаше с показанията му, сега явно беше дошло време за очна ставка. С внимателно подбрани неутрални фрази Майлс описа и трите срещи — всяка от които беше все по-близо до фаталния изход, — като наблягаше върху теориите си (а те вече бяха доказани) за лорд Хикс. Лицето на Ворийди придоби интересен зеленикав оттенък при описанието на историята с килима.

— Мнението ми — предпазливо добави Майлс, — потвърдено от инцидента с астерзиновата бомба, е, че лорд Йенаро също е трябвало да бъде жертва, подобно на нас двамата с Иван. Този човек не е заговорник. — Майлс криво се усмихна. — Липсва му нерв за подобно нещо.

Йенаро трепна, но не каза нищо срещу това. После, по знак на Бенин, той с безцветен глас потвърди казаното от Майлс. Бенин повика един от пазачите и гем-лордът беше отведен. Останаха осем. Дали накрая щеше да остане само един?

Гиайа остана известно време мълчалив, след което с официален тон заяви:

— Достатъчно по въпросите на империята. Сега трябва да обсъдим въпросите на хоут. Хоут Райън, вашето бараярско създание може да остане. Гем-полковник Бенин. Бъдете така добър да изчакате в преддверието с полковник Ворийди и лорд Ворпатрил, докато ви извикам.

— Слушам, сър. — Бенин отдаде чест и се насочи към изхода, като подкарваше пред себе си бараярците.

— Не желаете ли да присъства и Иван, небесни господарю? — смътно разтревожен попита Майлс. — Той беше свидетел на почти всичко заедно с мен.

— Не — отвърна с равен тон Гиайа.

Това го успокои. Всъщност… докато не се окажеха извън Небесна градина, по-точно извън империята на път за дома, Майлс и Иван нямаше да бъдат в по-безопасна обстановка. Майлс се отпусна с лека въздишка. След това с удивление забеляза рязката промяна в атмосферата.

Погледите на жените, досега сведени надолу, изведнъж станаха открити и ясни. Без да чакат разрешение, трите кресла се подредиха около Флечър Гиайа, който се облегна назад с лице, което сега беше много по-изразително — по-сухо, по-остро, по-гневно. Непроницаемостта на останалите също изчезна. Майлс се олюля.

Пел забеляза движението, погледна го и каза:

— Дай му стол, Флечър. Шоковата палка го е подредила доста зле.

— Както кажеш, Пел.

Императорът докосна контролния пулт в страничната облегалка на креслото си и от пода зад Майлс се издигна един стол. Майлс по-скоро се строполи, отколкото седна. Беше благодарен и замаян.