Читать «Сетаганда» онлайн - страница 143

— Полковник Бенин — поправи го Бенин и озадачено примигна.

— Само така си мислите. — Майлс се понесе напред и се настани на най-удобната за наблюдение седалка, която успя да открие.

— Не съм попадал тук преди — прошепна полковник Ворийди на Майлс, като се оглеждаше. — Това помещение никога не е било използвано за публични или дипломатически аудиенции.

Противно на очакванията си, те не се намираха в павилион, а в една затворена ниска сграда в северната част на Небесна градина. Бяха прекарали цял час в преддверието и се стараеха да изглеждат спокойни, макар напрежението им да растеше. Бяха оставени в ръцете на десетина гем-гвардейци, които полагаха всички грижи да ги накарат да се чувстват удобно, но учтиво отказваха на всяко настояване за връзка с външния свят. Бенин беше изчезнал някъде с хоут Пел и хоут Надина. В присъствието на гвардейците Майлс не можеше да разговаря с Ворийди за нищо сериозно.

Второто помещение напомняше донякъде залата в Звездните ясли проста мебелировка, която не отвличаше вниманието, добре осветена, боядисана в студен син цвят. Гласовете звучаха приглушено. Украсата по пода издаваше наличието на голямо бюро с комуникационен пулт, както и на столове, които можеха да се издигат от пода, но засега посетителите бяха оставени да стоят прави.

Вътре имаше и друг гост. Майлс се изненада. Лорд Йенаро стоеше до един облечен в червена униформа телохранител. Беше блед, а около очите му имаше тъмни зеленикави кръгове, сякаш последните две денонощия не беше спал. Тъмната му роба — същото облекло, в което Майлс го беше видял на изложбата — беше омачкана и раздърпана. При вида на Майлс и Иван очите му се разшириха. Той извърна глава и се опита да не забелязва бараярците. Майлс му помаха приветливо, което накара Йенаро с неохота, но любезно да му кимне в отговор. В очите му се четеше болка.

И изведнъж стана нещо, което накара Майлс да забрави за собствените си болежки от шоковата палка. Вратите се отвориха.

Гем-полковник Бенин влезе пръв и освободи охраната на бараярците. Следваха го хоут Пел, Надина и Райън в своите летящи кресла и със свалени силови полета. Те се наредиха покрай едната стена на стаята. Надина беше скрила отрязания край на косата си в дрехите си — същите, които й беше дала Пел. Накрая се появи позната фигура, съпровождана от голяма лична охрана, която остана отвън.

Отблизо император хоут Флечър Гиайа изглеждаше още по-висок, отколкото се беше сторило на Майлс по време на рецитала. И още по-възрастен, независимо от тъмната си коса. Според имперските стандарти беше облечен едва ли не небрежно — бяла роба върху обичайното широко мъжко облекло, което обаче беше ослепително бяло, както подобава на главен опечален.

Сам по себе си императорът не развълнува Майлс кой знае колко, въпреки че Йенаро се олюля, сякаш краката му внезапно бяха омекнали, и дори Бенин се движеше някак сковано. Император Грегор беше израснал заедно с Майлс, почти като негов осиновен брат. Някъде в подсъзнанието на Майлс терминът „император“ се обясняваше като „някой, с когото да си играеш на криеница“. Но в този случай подобни мисли можеха да бъдат истинска мина. „Осем планети, освен това е по-възрастен от баща ми“ — напомни си той, като се мъчеше да изпита съответното уважение, което трябваше да събуди у него височайшата особа. В края на стаята от пода се издигна един стол, за да приеме онова, което Грегор сардонично би нарекъл Имперския задник. Майлс прехапа устни.