Читать «Сетаганда» онлайн - страница 135

— Как? — попита Надина.

Пел вдигна ръка да запазят тишина.

— Тонът ви е крайно неприличен, сър.

— Виждам, че повторното влизане в мехура е възвърнало гордостта ти — намръщи се Нару. — Наслаждавай се, докато можеш. Скоро ще изкараме всички онези кучки от малките им крепости. Дните им под покровителството на слепотата и глупостта на императора са преброени. Бъди сигурна в това, хоут Вио.

Така… значи Нару не участваше в заговора заради осъществяването на плана на императрицата, това поне вече бе сигурно. Майлс можеше да види как традиционните тайни на хоут-дамите са се превърнали в страшна обида за един просветен, вероятно параноичен човек от службите за сигурност. Това ли беше подкупът, който Кети му беше предложил в замяна на неговото сътрудничество? Дали му бе обещал, че с установяването на новия режим ще отвори вратите на Звездните ясли и ще хвърли светлина върху всяка тайна на хоут? Че ще унищожи странната и крехка основа, която дава власт на жените хоут, и ще я предаде на гем, на които тя (както и самият Нару) принадлежеше? В такъв случай дали Кети дърпаше за конците само Нару, или двамата бяха почти равнопоставени съзаклятници? Не почти, а напълно, реши Майлс. „Това е най-опасният човек в стаята. Може би и в целия кораб.“ Настрои зашеметителя на близък обхват със слабата надежда, че няма да включи алармите.

— Пел, извадете от строя гем-генерал Нару с последната доза. Аз ще се опитам да заплаша другите двама и да ги накарам да легнат на пода, без да стрелям. Завържете ги, вземете ключовете и да се махаме. Може да не е елегантно, но е бързо, а ние нямаме време!

Пел кимна с неохота, бръкна в ръкава си и извади флакона. Надина се хвана за облегалката. Майлс се приготви да скочи и да заеме позиция за стрелба.

Пел изключи силовото поле и пръсна дозата право в лицето на Нару. Той задържа дъха си, бързо отстъпи настрани, едва засегнат от облака, и издиша с предупредителен вик.

Майлс изруга, скочи, препъна се и бързо стреля три пъти. Успя да свали двамата техници. Нару за малко щеше да се измъкне отново, но последният изстрел го спря. Поне временно. Нару се претърколи тежко, също като глиган в кална локва, и нададе нечленоразделен рев.

Надина изтича към масата, събра ключове в полите на дрехата си и се върна при Пел. Пел започна да ги изпробва един след друг.

— Не е този… и този…

Майлс хвърли поглед към затворената врата. Тя щеше да остане затворена, докато някой с право на достъп не опреше длан върху панела. Кой беше оторизиран? Кети… Нару, но той вече беше тук… друг? „Скоро ще разберем.“

— Не е този… — продължаваше Пел. — О, ами ако всички са фалшиви? Не…

— Разбира се, че са — сети се Майлс. — Истинският трябва да е, трябва да е… — започна да проследява кабелите от конзолата. Те водеха към кутия, скрита зад някакво друго оборудване. А в кутията имаше… друг Велик ключ. — Тук.

Майлс го изтръгна от мястото му и бегом се върна при Пел.

— Имаме ключа, имаме Надина, имаме доказателства срещу Нару, имаме всичко. А сега да се махаме.

Вратата изсъска и се отвори. Майлс се извърна и стреля.