Читать «Сетаганда» онлайн - страница 137

— Свали силовото поле и се предай, Пел. Надявам се, че няма да се наложи да предприемам жестоки мерки, нали?

— Не — възкликна Пел. Нямаше съмнение, че Кети е в състояние да пререже гърлото на Надина и по-късно да подхвърли тялото й някъде. Отдавна беше преминал границата, след която нямаше връщане.

— По дяволите! — изруга Майлс. — Сега всичко е в ръцете му. Ние, Великият ключ…

Великият ключ. Чип, натъпкан с… кодирана информация. Информация, чиято ценност беше единствено в нейната уникалност. Навсякъде другаде хората плуваха в море от информация, бяха залети от данни, сигнали и шумове… всяка информация можеше да се предава и размножава. Оставена сама на себе си, тя се размножаваше, докато от нея имаше нужда и можеше да донесе печалба, и накрая изчезваше, когато получателите й преставаха да се интересуват от нея.

— Креслото и комуникатора… всичко това е оборудване от Звездните ясли. Можете ли да прехвърлите Великия ключ през него?

— Какво? Защо… — Пел се бореше с изумлението си. — Мисля, че да, но комуникаторът не е достатъчно мощен, за да установи връзка със Звездните ясли.

— Не се безпокойте за това. Прехвърлете я през стандартната мрежа за спешни сигнали. Точно зад кораба е орбиталната станция, на която има усилвател. Помня стандартните кодове за бедствени ситуации, те нарочно са прости. Усилвателят ще предаде сигнала до бордовите компютри на всеки кораб и станция в системата на Ета Сета. Разбирате ли, това ще се приеме като зов за помощ. Кети ще има Великия ключ. Но няколко хиляди други хора също ще го притежават. Какво ще стане тогава с тайната на заговора му? Може да не сме победители, но и той няма да бъде!

На лицето на Пел последователно се смениха изражения на ужас, възхищение и изумление.

— Това ще отнеме… много минути. Кети никога няма да позволи… не! Знам решението! — Очите й блеснаха. — Какви са тези кодове?

Майлс ги изрецитира; пръстите на Пел полетяха над контролния панел. Последва един ужасен миг, докато Пел постави отворения ключ върху четящото устройство.

— Хайде, Пел! — изкрещя Кети. Ножът се притисна по-силно до гърлото на Надина. Тя затвори очи и замръзна.

Пел набра стартиращия код на връзката, изключи силовото поле и изскочи от креслото, като помъкна Майлс със себе си.

— Добре! — извика тя, като отстъпи настрани от мехура. — Излязохме.

Ръката на Кети се отпусна. Силовото поле се включи отново и едва не събори Майлс. Той се озова в ръцете на телохранителите на губернатора.

— Това — студено каза Кети, като гледаше прозрачната сфера с Великия ключ в нея, — е досадно, но само временно забавяне, Хванете ги. — Той направи знак на хората си, после видя Майлс и изненадано възкликна:

— Ти!?

— Аз. — Устните на Майлс се разтеглиха в нещо, което далеч не беше усмивка. — През цялото време. От самото начало. — „До края ти. Е, и аз няма да доживея да се насладя на спектакъла…“ Кети със сигурност нямаше да посмее да ги остави живи. Но щеше да му е необходимо малко време, за да успее да измисли възможно най-артистичен начин да представи смъртта им. Колко време, колко възможности…