Читать «Сетаганда» онлайн - страница 102

Очевидно скритата заплаха свърши добре работата си. Независимо от грима по лицето на Бенин, Майлс беше сигурен, че е попаднал в целта. Дори Ворийди изглеждаше така, сякаш сериозно обмисля тази възможност.

— Можете ли… да докажете тези твърдения, лорд Воркосиган? — предпазливо запита Бенин.

— Иване, невроразрушителят още ли е у теб? — кимна Майлс към братовчед си.

Внимателно, само с върховете на пръстите си, Иван извади оръжието от джоба си, остави го на масата и скръсти ръце на гърдите си, като избягваше погледа на Ворийди. Ворийди и Бенин посегнаха едновременно към невроразрушителя и едновременно спряха, като се мръщеха един на друг.

— Извинете ме — каза Ворийди. — Не съм го виждал досега.

— Така ли? — попита Бенин. „Колко невероятно!“ — това искаше да каже. Ръката му учтиво се отдръпна. — Заповядайте.

Ворийди вдигна оръжието и внимателно го проучи, като не пропусна да се увери, че предпазителят си е на мястото. След това го подаде също толкова учтиво на Бенин.

— С удоволствие ще ви върна оръжието, гем-полковник — продължи Майлс, — срещу каквато и да е информация, която можете да извлечете от него. Ако може да се проследи до Небесна градина, това надали ще е от полза, но ако се окаже, че е било придобито по време на пътуването, тогава… е, ще разкрие някои неща. Подобна проверка е много по-лесно осъществима за вас, отколкото за мен. — Майлс замълча, след което продължи: — Къде е отишъл ба при първото си излизане от станцията?

Бенин вдигна очи от невроразрушителя.

— На един кораб в орбита.

— Можете ли да бъдете по-точен?

— Не.

— Извинете, нека да ви попитам по друг начин. Можете ли да бъдете по-точен, отколкото избрахте да бъдете?

Бенин остави невроразрушителя на масата и се облегна в креслото си, загледан в Майлс още по-внимателно, ако това изобщо беше възможно. Сякаш цяла вечност мълча замислено, преди да отговори.

— За съжаление, не. Не бих могъл.

По дяволите. Трите кораба на сатрап-губернатори, които бяха на орбита в този момент, принадлежаха на Илсъм Кети, Слайк Гиайа и Есте Ронд. Това можеше да бъде последната координата в неговата триангулация, но Бенин не разполагаше с информация за нея. Засега.

— Много съм заинтересуван да разбера как управлението на полетите или кое управление на полетите ни е насочило към погрешен, или поне към първия док.

— А защо мислите, че ба е влязъл във вашата совалка? — на свой ред попита Бенин.

— Като имам предвид собствената му изненада, със сигурност бих решил, че това е станало случайно. Ако е било нарочно, смятам, че нещо явно не е протекло според плановете.

„Да, Бенин“ — казваше мрачният поглед на Иван. Майлс не му обърна внимание.