Читать «Сетаганда» онлайн - страница 100

— Лорд Воркосиган — започна гем-полковник Бенин. — Разбрах, че сте офицер за свръзка.

— Само когато съм на служба. — Майлс се опита да повтори обясненията, които беше дал на Ворийди. — Задачата ми е почетна, тъй като не изисква от мен някакви физически усилия.

— Обичате ли службата си?

Майлс сви рамене.

— Обичам да пътувам. И освен това… държи ме настрана — предимство, което ми помага по два начина. Знаете какво е отношението на бараярците към мутантите. — Майлс се сети и за жадувания от Йенаро пост. — Същевременно ми дава някаква официална работа, прави ме някой.

— Това мога да разбера — съгласи се Бенин.

„Разбира се, че можеш.“

— Но в момента не сте на служба, нали?

— Не и при това пътуване. Тук сме само за да изпълним дипломатическите си задачи и евентуално да създадем малко по-добро впечатление.

— А лорд Ворпатрил работи в щаба, така ли?

— Канцеларска работа — въздъхна Иван. — Все се надявам да премина на някой действащ кораб.

Това не беше самата истина. Иван обожаваше службата си в генералния щаб в столицата, където разполагаше със собствен апартамент и водеше светски живот, на който колегите му офицери можеха само да завиждат. Единственото желание на Иван беше майка му, лейди Ворпатрил да бъде командирована на някой кораб, колкото се може по-далеч от Бараяр.

— Хм. — Ръцете на Бенин направиха движение, сякаш разгръщаше страница. Той пое дъх и погледна Майлс право в очите. — И така, лорд Воркосиган — ротондата не е мястото, където сте видели ба Лура за първи път, нали?

Опитваше се с неочаквания си въпрос да свари жертвата неподготвена.

— Съвсем вярно — усмихнато отговори Майлс.

Очаквайки отрицание, Бенин вече си беше отворил устата, за да нанесе следващия си удар — вероятно като представи някакво доказателство, че лъже. Наложи му се да я затвори и да започне отново.

— Ако… ако сте искали да го запазите в тайна, защо трябваше да ме насочвате в посока, в която със сигурност щях да попадна на вас? А — гласът му стана по-остър — ако не сте искали, защо не ми казахте за това още първия път?

— За мен това беше един малък тест на вашата компетентност. Исках да разбера дали си заслужава да ви убедя да споделите с мен резултатите от разследването си. Повярвайте ми, първата ми среща с ба Лура за мен е също такава загадка, каквато със сигурност е и за вас.

Дори зад грима Бенин погледна Майлс по начин, който му напомняше погледите, които често беше получавал от своите началници. Дори го наричаше с главна буква — Погледа. Но по някакъв странен начин това го накара да се почувства по-добре. Усмивката му стана малко по-приветлива.