Читать «Сетаганда» онлайн - страница 101

— И… как се натъкнахте на него?

— А вие какво знаете? — контрира Майлс. Бенин можеше, естествено, да премълчи нещо, за да провери версията на Майлс. Това беше съвсем в реда на нещата, затова Майлс смяташе да разкаже почти цялата истина.

— Ба Лура е бил на орбиталната станция в деня на вашето пристигане. Напускал е станцията поне два пъти. Веднъж, очевидно, от един док, на който охранителните камери са били деактивирани и извън строя в продължение на четиридесет минути. На същия док и по същото време, когато сте пристигнали вие, лорд Воркосиган.

— Имате предвид нашето първо пристигане.

— Да.

Очите на Ворийди се разширяваха, а устните му ставаха все по-тънки. Майлс засега не му обърна внимание, въпреки че Иван внимателно го следеше с поглед.

— Деактивирани? Бих казал, направо изтръгнати от стената. Много добре, гем-полковник. Но кажете ми… дали нашата среща е била първият или вторият път, когато ба е напуснал станцията?

— Вторият — отговори Бенин, като внимателно се взираше в него.

— Можете ли да докажете това?

— Да.

— Добре. Може да се окаже много важно да сте в състояние да го направите по-късно. — Ха, Бенин не беше единственият, който би могъл да провери истината в този разговор. Независимо от причината, засега той беше откровен с него. Какво пък, информация срещу информация. — Е, ето какво се случи от наша гледна точка…

Със спокоен глас и множество убедително звучащи подробности Майлс разказа за техния странен сблъсък. Единственото нещо, което промени, беше, че ба беше посегнал към джоба на панталона си преди Майлс да даде сигнал за тревога. Спря се на героичната схватка на Иван и собствения си принос в отнемането на невроразрушителя и предложи на Иван да завърши историята. Иван го изгледа заканително, но продължи в същия тон и кратко описа последвалото отстъпление.

Неизрисуваното лице на Ворийди потъмня. Полковникът се контролираше великолепно и не допусна да почервенее целия, но Майлс можеше да се обзаложи, че кръвното му е скочило до тревожно опасна точка.

— И защо не съобщихте за това по време на първата ни среща, лорд Воркосиган? — отново попита Бенин след дълго мълчание.

— Бих ви задал същия въпрос, лейтенант — обади се Ворийди. Бенин го погледна с толкова изненадано изражение, че гримът върху лицето му рискуваше да се размаже.

„Лейтенант“, не „милорд“. Майлс схвана намека.

— Пилотът на совалката е докладвал на капитана си, който е трябвало да докладва на своя командир — тоест на Илян. — Всъщност докладът, минал през обичайните канали, вероятно се появяваше на бюрото на Илян точно в този момент. Още три дни за тревожното запитване до бюрото на Ворийди, общо шест дни за въпрос и обратен отговор. Всичко щеше да свърши преди Илян да е в състояние да направи нещо. — Все пак, в качеството си на старши пратеник, аз не дадох гласност на инцидента по дипломатически причини. Бяхме изпратени с изричното нареждане да се държим колкото се може по-незабележимо и любезно. Правителството ми смята това тържествено събитие за чудесна възможност да се намекне, че ще се радва на подобряване на отношенията помежду ни и на намаляване на напрежението по нашата обща граница. Мисля, че няма да е от полза и за двете страни, ако предявя обвинения във въоръжено нападение от страна на императорски роб.