Читать «Малки богове» онлайн - страница 27

Ворбис се втренчи долу в него. После побутна Брута със сандал.

— Какво те боли, синко?

Брута отвори очи.

Не бяха много високопоставените членове на йерархията, които разпознаваше. Дори и Ценобиархът беше далечно петно в тълпата. Но всеки познаваше Ворбис ексквизитора. Нещо около него се проектираше върху съвестта на човек още в първите няколко дни след пристигането му и Цитаделата. От Бога просто се страхуваха формално и по навик, докато от Ворбис се ужасяваха.

Брута припадна.

— Колко странно — каза Ворбис.

Съскане го накара да се огледа.

До крака му стоеше малка костенурка. Докато той гледаше свирепо, тя се опита да отстъпи назад, като през цялото време го зяпаше и съскаше като чайник.

Той я вдиша и я разгледа внимателно, докато я премяташе из ръцете си. После огледа градината, докато не откри едно място, цялото огряно от слънцето и остави влечугото на земята, по гръб. След като помисли един миг, той взе няколко камъчета от една от зеленчуковите лехи и ги вклини под черупката, за да не се прекатурне влечугото от собствените си движения.

Ворбис вярваше, че никога не бива да се пропуска възможността да се придобият повече езотерични познания, та отметна наум да се върне отново след няколко часа, за да види как върви, ако му позволеше работата.

После насочи вниманието си към Брута.

Съществуваше ад за богохулниците. Съществуваше ад за оспорващите законната власт. Съществуваха цял куп адове за лъжците. Съществува сигурно ад и за малките момченца, които си пожелават бабите им да са мъртви. Имаше предостатъчно адове, през които да минеш.

Това беше дефиницията на вечността; това беше пространството от времето, измислено от Великия Бог Ом, което да гарантира, че всеки ще получи наказанието, което заслужава.

Омнианците имаха безброй много адове.

В момента Брута минаваше през всички тях.

Брат Намрод и Брат Ворбис гледаха към него, докато той се мятате и въртеше в леглото като заседнал в пясъка кит.

— От слънцето е — рече Намрод, сега вече почти спокоен след първоначалния шок, че ексквизиторът е дошъл да го търси. — Горкото момче работи по цял ден в онази градина. Нямаше начин да не се случи.

— Опитвали ли сте да го биете? — попита Брат Ворбис.

— Съжалявам, че трябва да го кажа, но да набиеш младия Брута е като да се опиташ да нашибаш дюшек — отвърна Намрод. — Той вика „Оу!“, но аз мисля, че е само защото иска да демонстрира желание. Много добронамерено момче е този Брута. Той е този, за когото ви говорих.

— Не изглежда много умен — каза Ворбис.

— Не е — отвърна Намрод.

Ворбис кимна одобрително. Прекалената интелигентност у послушник беше смесена благословия. Понякога тя можеше да бъде канализирана да работи за все по-величавата слава на Ом, но често причиняваше… е, не проблеми, тъй като Ворбис знаеше прекрасно какво да прави с неправилно използваната интелигентност, но създаваше ненужна работа.

— И въпреки това ти ми казваш, че наставниците му се изказват много добре за него — каза той.

Намрод сви рамене.