Читать «Малки богове» онлайн - страница 161

Брута долови шума от стъпки, тичащи нагоре по стълбите и ръце, които дърпат веригите.

И после един глас:

I. Той Е Мой.

Великият Бог се издигна над Храма, като се издуваше на вълни и се променяше, щом вярата на хиляди хора се вля в него. Там имаше всякакви форми — на мъже с орлови глави, и бикове, и златни рога, но всички те се смесиха, възпламениха се и се сляха един в друг.

От облака изскочиха четири гръмотевици и пръснаха веригите, оковали Брута.

II. Той Е Ценобиарх И Пророк На Пророците.

Гласът на богоявяването тътнеше по далечните планини.

III. Чувам Ли Някакви Възражения? Не? Хубаво.

До този момент облакът вече се беше кондензирал в блещукаща златна фигура, висока колкото Храма. Тя се наведе, докато лицето ѝ не се озова на няколко стъпки от Брута, и с шепот, който прогърмя над Мястото, каза:

IV. Не Се Тревожи. Това Е Само Началото. Ти И Аз, Момче! Хората Ще Разберат Какво Е Това Да Виеш От Болка И Да Скърцаш Със Зъби.

Още един сноп пламък изскочи и удари вратите на Храма. Те се затвориха с трясък, след което нажеженият до бяло бронз се разтопи, изтривайки хилядолетните божи заповеди.

V. Какво Да Бъде, Пророче?

Брута се изправи несигурно. Ърн го подкрепяше от едната страна, а Симони от другата.

— Ммм? — рече той, зашеметено.

VI. Заповедите Ти?

— А аз пък си мислех, че се предполага ти да ги дадеш — каза Брута. — Не знам дали ще мога да измисля някоя…

Светът чакаше.

— Какво ще кажеш за „Мисли със собствената глава“? — попита Ърн, който зяпаше ужасен и очарован това явяване на бога…

— Не — рече Симони. — Опитай нещо като „Социалната сплотеност е ключът към прогреса“.

— Не мога да кажа, че лесно се откъсва от езика — каза Ърн.

— Ако мога с нещо да помота — каза Дхблах „Сам-Си-Режа-Ръката“ откъм тълпата, — нещо в полза на удобството от хранително-вкусовата индустрия ще бъде добре дошло.

— Да не се убиват хора. Нещо такова става — каза някой друг.

— Ще бъде добро начало — каза Ърн.

Те погледнаха към Избрания. Той се отърси от ръцете им и се изправи сам, като леко се олюляваше.

— Не-ее — каза Брута. — И аз си мислех някога така, но няма да стане. Не в действителност.

Сега, каза той. Само сега. Само една точка в историята. Не утре, не следващия месец, винаги ще бъде твърде късно, ако не е сега.

Те се облещиха срещу него.

— Хайде — каза Симони. — Какво му е лошото на това? Не можеш да го оспорваш.

— Трудно е да се обясни — каза Брута. — Но си мисля, че то има нещо общо с това как трябва да се държат хората. Аз мисля… че човек трябва да прави нещата, защото те са правилни. Не защото боговете казват така. Друг път те може да кажат нещо друго.

VII. На Мен Ми Харесва Това Да Не Се Убива — каза Ом, някъде отвисоко.

VIII. Добре Звучи. Побързай, Доста Бой Ме Чака Да Въздам.

— Виждаш ли? — каза Брута. — Не. Без бой. Никакви заповеди, докато и ти не им се подчиниш.

Ом изтрополи по покрива на Храма.

IX. Ти Ми Заповядваш? Тук? СЕГА? НА МЕН?

— Не. Моля.

X. Това Е По-лошо И От Заповед!

— Всяко нещо си има две страни.