Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 54

— Белите плащове се заклеват за цял живот. Какво направи командирът им?

— Тъкмо да направи нещо, добри господине, но друг от тях стана и обяви, че тръгвал да търси Рога на Валийр. После пък друг рече, че трябвало да тръгнат да търсят Дракона. Същият преди да напусне рече, че тръгвал за Равнината на Алмот. После други започнаха да приказват на жените по улиците едни неща, дето не са за разправяне, и да ги опипват. Жените се разпищяха, а Чедата се развикаха на онези, дето закачаха жените. Такава суматоха не бях виждал.

— Някой от вас не се ли опита да ги спре? — попита Перин.

— Добри ми господине, като ви гледам, тая секира, дето я носите на кръста, знаете как да я използвате, но никак не е лесно да се изправиш срещу мъже с мечове, ризници и прочие, когато си знаеш само метлата и мотиката. Останалите Бели плащове, онези, които не бяха се отметнали, сложиха край на суматохата. За малко да наизвадят мечовете. Но не това бе най-лошото. Още двама просто се побъркаха — сякаш пък другите бяха нормални. Тия двамата започнаха да се дерат, че Джарра била пълна с Мраколюбци. Опитаха се да опожарят селото — викаха, че щели да го направят на едното нищо! — като се започне със „Скока“. Можете да видите петната от изгоряло отзад, където започнаха. Сбиха се с другите Бели плащове, когато се опитаха да ги спрат. Белите плащове, които бяха останали, ни помогнаха да го потушим, завързаха здраво ония двамата, качиха се на конете и си тръгнаха за Амадиция, Добре че се отървахме, ако ме питате, и дано хич не се връщат повече.

— Доста грубо поведение — каза Лан. — Дори за Белите плащове, Симион закима в съгласие.

— Така си е, добри ми господине. Никога досега не са се държали така. Да се поперчат из селото, да. Да те изгледат, все едно че си мръсен, или да си пъхат носовете там, където не им е работата, да. Но никога досега не са ни създавали неприятности. Не и такива, всеки случай.

— Нали са си отишли — каза Моарейн, — А с тях и неприятностите. Сигурна съм, че тук ще прекараме една спокойна нощ.

Перин не каза нищо, но вътрешно никак не беше спокоен. „Всички тези сватби и Бели плащове добре, но бих искал да разбера час по-скоро дали Ранд се е отбивал тук и накъде е тръгнал след това. Онази миризма не можеше да е от него.“

Симион го отведе в друга стая, с две легла, умивалник, два стола и нищо повече. Лоиал се спря да надникне през прага. През тесните прозорци прозираше съвсем малко светлина. Леглата бяха достатъчно големи, с възглавници и одеяла, сгънати откъм краката, но дюшеците изглеждаха сплъстени. Симион зашари с пръсти по полицата над камината, за да намери свещ.

— Ще се погрижа да намеря две легла, за да ги съберем за вас, добри… ъъ… огиере. Изчакайте само за момент. — Не показа обаче някакви признаци на бързане, а се засуети със свещта в ръка, сякаш се чудеше къде да я постави. На Перин му се стори, че изглежда притеснен от нещо.