Читать «Наследството на Арн» онлайн - страница 287

Тогава се чу далечен тътен, който епископ Кол първо сметна за буря. Когато обаче шумът прерасна в мощен грохот на другия бряг, той осъзна, че това беше фолкунгската конница, която нападаше вече жестоко измъчения враг.

В този миг ярлът го погледна и се усмихна, кимна и посочи към отсрещната страна.

— Онова — обясни той, — е музика за моите уши. Това са нашите, това са братята и роднините ми. Това е фолкунгската конница. Сега, скъпи епископе, можеш да благодариш на Бог за победата, ако искаш, защото всичко свърши.

Ярлът и знаменосецът му прекосиха Севео чак по обед и отидоха в лагера на врага, където работата по разчистването вече бе доста напреднала и от погребалните клади се издигаше гъст черен пушек.

Победата обаче не беше толкова лесна и очевидна, колкото изглеждаше, когато конните отряди от Форшвик пристигнаха с гръм. Срещнаха много по-свирепа съпротива от очакваната. Отчасти доста от наемните чуждестранни конници бяха успели да се върнат, преди да навлязат в огненото море и да ги посрещнат бегълци и подпалени. Отчасти бяха и два пъти повече, отколкото Биргер бе предполагал.

Впоследствие главнокомандващият им се беше оплакал, че ненужно са протакали битката толкова много, но обяснението му беше, че чисто и просто бе подценил облечените в синьо конници, които бяха нападнали, понеже размирниците бяха разполагали със значително повече хора, следователно трябваше да спечелят с лекота.

Биргер също се бе провинил в подценяване, не беше сполучил да се сдобие с ясни сведения за точния брой на конниците от другата страна. Беше измамен от същата хитрост, която той самият многократно бе прилагал — да остави една малка група от собствената конница на показ, а по-голямата част да скрие от очите на врага.

И така, той не беше изпратил младия Роланд Алдесон към една елементарна победа, каквото бе намерението му. Роланд бе попаднал насред превъзхождащо ги множество силезийски конници, доста здраво защитени с немски брони от вида, който едва през последните години бяха започнали да употребяват на юг.

Все пак обаче Роланд и командирите му скоро бяха преодолели трудностите си, бяха извели наемните конници на откритото поле, като се бяха престорили, че бягат от тях, а после ги бяха надвили, съумявайки по-добре и преди всичко много по-бързо да се преподредят в линии за атака и по-малки групи, между бягство и нападение.

Биргер се позасрами, когато се натъкна на рицаря Сигурд вътре в лагера, където държаха пленниците Фолкунги, и узна какво се бе случило. Сигурд обаче набързо сложи край на извиненията му — в крайна сметка с Божия помощ именно синът му Роланд се бе превърнал в онзи възпитаник на Форшвик, който бе осигурил победата. Няколкото кървящи драскотини и рани бяха евтина цена за такава чест.