Читать «Наследството на Арн» онлайн - страница 286

Трясъкът от стенобойни машини, скърцащо и пръскащо се дърво ставаше все по-силен, скоро част от стената се огъна, а след нея и участък, дълъг близо трийсет стъпки. Откъм враговете се чуха гръмки, триумфиращи викове, те се изсипаха вътре и след два пронизителни сигнала с рог от другата страна долетя тътенът от конски копита, после от вода, прекосявана от стотици конници.

Ярлът беше заповядал на хората си да запалят фитилите на гръцкия огън и епископ Кол се страхуваше, че някоя от бъчвите можеше да избухне, преди да са успели да ги изстрелят. Ярлът обаче изчака хладнокръвно, почти докато първите вражески воини дойдоха в обсега на собствените му стражи стрелци, и чак тогава заповяда да стрелят и с трите катапулта, а после да ги заредят наново с най-голяма бързина. Тежките бъчви полетяха в миг — носеха се през въздуха едва ли не бавно и безобидно. Когато обаче се удариха в земята, те се пръснаха и разсипаха пламъци във всички посоки наоколо на височина колкото дърветата в местността. Вълна горещина удари в лицето епископ Кол и той се принуди да вдигне ръце, за да се защити.

Гледката пред него беше ужасяваща. От гърлата на стотици, може би хиляда мъже се надигаха сърцераздирателни писъци на болка и страх. Хора търчаха като горящи факли във всички посоки, преди да се свлекат на земята ревящи от болка, и пламъците да ги погълнат. Тогава вече и следващите три огнени бъчви бяха във въздуха и този път ги изпратиха по-далеч, така че огненото море се разля около конниците, които тъкмо напираха от другата страна. Гледката наистина би трябвало да съвпада с представите на човека за ада, мислеше си епископ Кол, а очите му се насълзиха от неизразимото страдание на мъже и коне, които лежаха, ритаха и пищяха в пламъците.

Тогава ярлът заповяда да изстрелят още една сярна стрела по посока на собствените стрелци с лъкове. Тя едва успя да се приземи с яркия си пламък, когато зашумяха хиляда опънати лъка, и скоро черен облак описа широка дъга нагоре и се спусна в ревящия хаос от разбягали се врагове в тотална, безнадеждна блъсканица долу при реката.

Откъм стрелците пристигна още един облак, а след това вече не се виждаха толкова много бегълци на път нагоре по другия бряг, само че отвсякъде долиташе най-ужасен вой от онези, които горяха, но смъртта още не ги бе спасила.

Сега ярлът спокойно нареди на един от стрелците да оваля насмолената си стрела в медни стърготини, да я запали и да я изпрати право нагоре в облаците.

Скоро към небето се издигна святкащ и съскащ син пламък, спря се като малка, грейнала звездичка и се обърна надолу.

Писъците на горящите и умиращите бяха стихнали, само неколцина изостанали врагове тичаха, подгонени от пеши стрелци или под обстрела на арбалети откъм бойниците по брега на реката. Отделни коне без ездачи търчаха напред-назад с подпалени опашки и гриви, с побелели от страх очи. Мощният огън насред лагера зад разрушените стени вече догаряше и щом изчезна, оголи плътен килим от черни човешки останки, където някои все още се гърчеха и се движеха сякаш бяха живи.