Читать «Наследството на Арн» онлайн - страница 288

Сега обаче наближаваше мигът на раздялата им, твърдеше Сигурд. В една от по-големите палатки седяха пленници с вързани ръце и изискваха да започнат преговори с победителите си. Тъй като очевидно не схващаха какво ги очаква, те бяха силно възмутени и обидени, задето са ги завързали като обикновени пленници. Най-гласовити бяха Кнут Магнусон, който се наричаше крал, и Кнут Фолкесон, който се представяше за негов ярл. Другите, Филип Ларшон и още четирима мъже от заговорническия съюз на юнкерите, изглеждаха по-тихи и предпазливи.

Всички наемни войници седяха и чакаха в една от по-големите кошари, много от тях си говореха и се смееха безгрижно. Наглед бяха между седемстотин и осемстотин оцелели или леко ранени.

Биргер не бе споменал пред рицаря Сигурд какви намерения имаше спрямо заловените наемни войници, а те самите изглежда смятаха за дадено, че, както обикновено, просто щеше да им се наложи да преминат на страната на победителите или да предадат половината от заплатите си според обичая, а след това да потеглят за вкъщи. По този начин се отнасяха с мъжете, които воюват за хляба си, понеже никога нямаха зъб на никого, следователно и не можеха да бъдат врагове на победителите си.

Биргер беше решил да подари живота на един от всеки десет. По този начин жалката група оцелели щеше да отнесе у дома едно много ясно послание. Тук на север никаква милост не очакваше наемниците. Никой следващ бунтовник нямаше да може да си купи нова войска от южните земи вместо онази, която не успява да събере в собствената си страна.

От размирниците пък никой нямаше да оживее. Пред палатката на заловените роднини сложиха каменен блок за палача.

Като видя това, Сигурд стана още по-нетърпелив да се махне със своите конници от Форшвик. Биргер заяви, че няма възражения, но все пак помоли рицаря преди това да строи всички ескадрони по ливадите, където най-вече младият Роланд бе извоювал победата.

Там пред всички роднини той заповяда на юнкер Роланд да слезе от коня си, да пристъпи напред и да падне на колене пред своя ярл. След това извади тамплиерския меч на Арн Магнусон, вдигна го на слънчевата светлина, а златото по рицарския кръст и тайнствения надпис проблесна и залъщя.

— Роланд, мой скъпи и смели родственико! — извика той. — Победата днес дължим най-вече на теб. Ти донесе чест на рода си и на другарите си от Форшвик. Сега те правя първия рицар на Швеция — името на нашето кралство от този ден и тази победа. А твоето име, рицарю Роланд, ще бъде Роланд Сигурдсон и никое друго!

Докосна леко двете рамена на младия Роланд с меча си, заповяда му да се изправи и го прегърна.

Тогава всички от Форшвик извадиха мечовете си едновременно, вдигнаха ги към небето и нададоха мощния боен рев, който използваха при големи нападения.

Очите на рицаря Сигурд бяха просълзени, когато излезе напред и прегърна Биргер с уверението, че цялата им стара вражда е приключила завинаги и Биргер може да разчита на приятелството му и това на сина му, докато са живи.

И все пак не искаше да остане, за да наблюдава онова, което предстоеше да се случи, макар да бе повярвал на уверенията на Биргер, че това е последната жестокост, която се налага да извърши, за да осигури мира в новороденото кралство Швеция. Веднъж завинаги.