Читать «Наследството на Арн» онлайн - страница 285

Ескадроните от Форшвик бяха потеглили в мрака още два часа преди разсъмване, тъй като в началото на дългия си заобиколен път трябваше предпазливо да вървят пеша. Отсъствието им правеше тишината още по-злокобна, понеже не се чуваше ни един пръхтящ кон от собствената страна, но пък много повече от другия бряг на реката, където врагът започваше да се строява за атака.

Епископ Кол трепереше, облян в студена пот. Никога не беше виждал голяма битка отблизо и вече се разкайваше, задето не бе приел предложението на ярла да се оттегли с някоя от последните каруци. Сега беше твърде късно и макар да не се боеше за живота си, той изпитваше още по-голямо безпокойство при мисълта за жестоките сцени, които предстояха. На този етап той разбираше много добре, че ярлът е заложил неприятен капан.

Щом стана достатъчно светло за стрелба, от другата страна на Севео прозвуча внезапен, пронизителен сигнал с рог и дълга огнена змия пропълзя по цялото продължение на отсрещния бряг. На светлината на огъня видяха как запалиха огромно количество стрели и ги насочиха нагоре. Със следващия сигнал небето пред тях се превърна в пламтяща светлина и първата вълна огнени стрели се изсипа над най-предните укрепления по речния бряг. Епископ Кол усети как сърцето му бие като ковашки чук в гърдите му, а слепоочията му пулсират. Напрежението заплашваше да го обори до припадък. Когато обаче погледна към ярла, доволната му, изкривена усмивка го поуспокои.

Изглежда засега всичко се развиваше точно според предвижданията на ярла. Вълна след вълна огнени стрели се изсипваше над предните редици в лагера, но никъде не се разпалваше пожар. Повечето стрели се забиваха в мокри кравешки кожи и угасваха със свистене. Някой и друг изстрел попадаше по-навътре в лагера, но бързи момчета с ведра вода и метли от елови клони ги угасяха. Огънят не се захвана никъде.

След като в продължение на половин час врагът напразно се бе опитвал да подпали лагера, той премина към следващата стъпка в плана си за нападение. На другия бряг настана страшно дрънчене — конницата и пехотинците се подреждаха на фаланги, същевременно стрелците се оттегляха, за да им направят място. При нов сигнал с рог се чу мощна врява, която епископ Кол не можа да разгадае и се принуди да се наведе към все още доволно усмихнатия ярл, за да попита.

Това беше звукът от хиляда или повече мъже, които едновременно навлизаха в реката, за да щурмуват укрепленията от другата страна.

Едва сега собствените стрелци с лъкове и арбалети започнаха да отвръщат и от писъците и воплите долу в реката епископ Кол разбра, че много врагове падаха още по пътя към брега. Нови пехотинци обаче се блъскаха изотзад през цялото време и така на нещастниците им оставаше само един път — напред към дървените стени, редути и палисади от другата страна.

Тогава Биргер заповяда да опънат и заредят трите катапулта с първите бъчви от това, което той наричаше гръцки огън. Отпред се чуваше мощен тътен от стенобойните машини на врага по дървените стени и Биргер заповяда на единия стрелец да изпрати стрела със сяра право напред през лагера, за да се забие от вътрешната страна на защитната стена. Силният, ярък пламък означаваше, че всички зад стените, където врагът се мъчеше да си проправи път, щяха да се отдръпнат. Никой от своите не биваше да остава там, понеже противниците скоро щяха да щурмуват.