Читать «Наследството на Арн» онлайн - страница 283

— Да — отвърна Сигурд. — Точно тях исках да ти припомня.

— Аз не съм светец като него, това не влизаше в наследството ми — сви рамене Биргер. — Освен това Арн Магнусон бъркаше по един важен въпрос, защото дори той не беше безгрешен. Сигурно си спомняш как говореше, че властта се крепи на три еднакво силни основи?

— Да, златото, меча и кръста — отговори Сигурд. — Казваше, че когато ние, Фолкунгите, ги притежаваме и трите, мирът ще трае вечно, а страната ще процъфтява. И сега твърдиш, че вече не вярваш на тази мъдрост?

— Не, само отчасти — отговори Биргер. — Скоро ще се откъснем от църквата и ще оставим на духовниците властта, която принадлежи на кръста. Няма да се месим в делата им, както и те повече няма да се намесват в това, което върши светската власт. Тогава ще стъпим на две основи — златото и меча. Има обаче и трета, която май е също толкова важна — законът. Арн Магнусон не осъзнаваше важността на законите, тъй като беше толкова добър християнин, че намираше законите на църквата и съвестта за повече от достатъчни за всички ни. И тъкмо там грешеше, може би точно защото беше много по-добър човек от теб и мен. След победата, която ще извоюваме утре, в цялото кралство ще бъде въведен кралски закон за домашния мир. Всеки ще бъде господар в собствената си къща, никой като нас с теб няма да може повече да се натрапва в чужд дом, да позори жената в него или да опразва килерите. Такава ще остане утрешната победа в бъдната памет.

Сигурд го слуша мълчалив и замислен, от време на време кимаше, сякаш беше съгласен с повечето неща и също намираше за мъдро и справедливо да се опазят запасите на селяните. И все пак не беше съвсем доволен.

— Опасявам се, че утрешната победа ще се запечата в паметта по-скоро с нещо съвсем различно — каза той накрая. — Струва ми се, че знаеш за какво говоря.

— Не, не знам — излъга Биргер и направи въпросителен жест с ръце.

— Начинът, по който ще се отнесеш с пленниците — отговори Сигурд. — Познавам те, Биргер, няма да проявиш милост към победените.

— Сега бих могъл да те излъжа, Сигурд, от страх, че отново ще промениш намерението си, ще вземеш конниците си и ще ме оставиш тук в гнездото на оси. Лъжата по такъв въпрос обаче би обидила тежко както теб, така и мен след всичките ми благодарствени молитви при пристигането ти със спасението. Да, опасенията ти ще бъдат оправдани и ще ти кажа защо. Това няма нищо общо с омраза, грубост или гняв — не съм такъв елементарен човек. Това обаче ще бъде последният бунт. Оставя ли размирниците да се измъкнат с всевъзможни уверения и фалшиви клетви в покорство до края на живота си, няма да мине дълго, преди да се върнем тук притеснени от нов бунт. Ако им взема главите, най-накрая в кралството ще настъпи мир.

— Разбирам как разсъждаваш и все пак се опасявам, че грешиш — отвърна рицарят Сигурд. — Ще им отсечеш главите и така ще им запушиш устата. Синовете и роднините им обаче ще те мразят вечно и от тази омраза скоро ще покълне нов бунт. Сееш драконови семена, Биргер, макар да разбирам добрите ти намерения.