Читать «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя» онлайн - страница 6

Брат Гилберт наблюдаваше старателно Арн, когато той започна да разказва за задачите си на отец Гийом. Последният слушаше внимателно и приветливо и както винаги с леко пренебрежение като към някой, който знаеше по-малко от него. Безспорно отец Гийом беше изкусен теолог, но не можеше да прозре намеренията на един рицар тамплиер, помисли си брат Гилберт, който скоро разбра какво целеше Арн.

По лицето на Арн имаше ясни следи, че той не е бил от братята, които служат на върховната власт посредством писане и смятане. Със сигурност беше прекарал повечето време в Светите земи на седлото, с копие и меч в ръка. Едва сега брат Гилберт забеляза черната ивица в долния край на наметалото на Арн, която показваше, че той има ранг на чуждестранен гражданин сред останалите рицари тамплиери и следователно може да се занимава и с война, и с търговия. Каквото и да целеше, вероятно скоро щеше да накара младия и по-неопитен отец Гийом да се съгласи, без изобщо да осъзнае какво прави.

Първо, Арн отговори на въпроса за какво е дошъл във Варнхем, като обясни, че е тук, за да направи дарение в размер на не по-малко от десет кюлчета злато. Та нали Варнхем е мястото, където братята с Божията помощ го бяха отгледали и десет кюлчета злато всъщност никак не са малко, за да изрази благодарността си. Освен това той би искал бъдещият му гроб да бъде до този на майка му, вътре в църквата под пътеката, водеща до олтара.

Пред тези добронамерени, християнски предложения младият отец Гийом определено стана толкова сговорчив, колкото брат Гилберт предполагаше, че Арн цели. Още по-добре стана, когато Арн се извини и отиде до волските каруци, вкарани в двора на манастира, и се върна с тежка, звънтяща кожена торба, която връчи на отец Гийом с голямо уважение и дълбок поклон.

Очевидно на отец Гийом му беше трудно да устои на изкушението да отвори кожената торба и да започне да брои златните кюлчета.

Тогава Арн направи следващата си стъпка. Той поговори известно време за красивите коне във Варнхем, за това колко е тъжно, че неговите роднини в тези северни земи не осъзнаваха истинската стойност на тези животни, и за големия, достоен за похвала труд, който неговият стар приятел брат Гийом е полагал, без да бъде възнаграден за това, в продължение на много години, докато се е грижел за конете и облагородяването на породата им. Арн прибави, че голям брой неуморни работници в Божиите лозя са получили своята награда късно, имайки предвид труда, който са положили, докато други, които противоположно на тях са се захванали по-късно с работата, са получили възнаграждение с много по-малко усилия. Когато отец Гийом се замисли сериозно над този добре познат пример за това как човешката представа за справедливост често се различава от Божия промисъл, Арн предложи да купи всички коне във Варнхем и то на много добра цена. Така, прибави той бързо, преди отец Гийом да е успял да се съвземе от изненадата, Варнхем най-накрая ще бъде възнаграден за този тежък труд. А освен това ще може и да се освободи от дейност, която не носи приходи тук, в Скандинавския север, всичко това с едно-единствено решение.