Читать «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя» онлайн - страница 8

— Може да се твърди, че децата на краля са незаконни и нямат право да наследят короната — обобщи Арн набързо. — Светият отец в Рим изказал ли се е по въпроса?

Не, защото тъкмо тогава на власт дошъл нов папа, който приел името Целестин III и все още не се знаело нищо за мнението на Светия престол по въпроса за законните и незаконни готаландски престолонаследници. Със сигурност имало по-важни проблеми, с които възкаченият на Светия престол трябвало веднага да се заеме.

А ако нито един от синовете на крал Кнут не може да го наследи, каза Арн по-скоро като констатация, отколкото като въпрос, архиепископ Петър, а вероятно и други епископи, ще предложат, без това да е изненада, някой от рода на Сверкерите за нов крал.

Двамата монаси кимнаха мрачно в знак на потвърждение. Арн поседя замислен известно време, после се изправи с изражение, сякаш е пропъдил тези дребни притеснения от ума си, благодари за важните сведения и предложи да се отправят към скрипториума, стаята за преписване на ръкописи, за да претеглят внимателно златото и да напишат и подпечатат документите за дарението.

Отец Гийом, който от известно време си мислеше, че разговорът се е насочил към една съвсем незначителна и безинтересна тема, веднага прие предложението.

* * *

Когато на следващата сутрин странната колона от тежки волски коли, заобиколени с леки и бързи сарацински коне, напусна манастира Варнхем на път към Скара, брат Гилберт се намираше сред новозакупената стока. По този начин самият той иронично определяше внезапната промяна в живота си. Арн го беше закупил със същата лекота, с която беше закупил и гроба си, всичките коне, а също и всички седла и юзди, произведени във Варнхем. Дори и да беше протестирал, брат Гилберт нямаше да промени нещата, тъй като отец Гийом изглежда беше заслепен от златото, с което Арн плащаше. Вместо да изчака края на живота си на спокойствие във Варнхем, брат Гилберт яздеше редом с непознати мъже към непознато място и това много му харесваше. Той не знаеше какви бяха намеренията на Арн, но не смяташе, че е купил всички тези коне само за да му радват очите.

Сарацинските ездачи край колоната — това, че бяха сарацини, не беше тайна за брат Гилберт — изглеждаха по детски очаровани от възможността да продължат дългото си пътуване на кон и това беше разбираемо, особено когато можеха да яздят такива първокласни коне. На брат Гилберт му хрумна, че свети Бернар се беше пошегувал от небето със своя послушник, който навремето отчаян, че никой не иска да купува конете на Варнхем, в безсилието си беше изкрещял, че можеше да дойдат поне сарацински купувачи. Сега тези нечакани сарацини, които разговаряха и се шегуваха на висок глас, яздеха от всичките му страни. На волските коли седяха мъже, които говореха на други езици. Брат Гилберт все още не беше успял да разбере какви са и откъде идват.