Читать «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя» онлайн - страница 5

— Е, мой скъпи Арн — поде брат Гилберт, като без предупреждение наруши правилото за пазене на мълчание до след закуска — научи ли се най-сетне да говориш на езика на конете?

Арн му отправи дълъг, изпитателен поглед, преди да кимне бавно и многозначително. После подсвирна така, че конете в другия край наостриха уши. И ето че той им извика тихо точно на техния език:

— В името на Милостивия и Всеопрощаващия, елате вие, синове на вятъра, при своите братя и закрилници!

Конете веднага се подчиниха и ушите им щръкнаха право нагоре. Един силен, бял кон тръгна към тях и не след дълго останалите го последваха, а когато размаха опашка и се засили в тръс, всички други коне направиха същото и пристигнаха в галоп, от който земята се разтресе.

— В името на Месията, Бог да го благослови, наистина си се научил на езика на конете там далеч отвъд морските територии — прошепна брат Гилберт на арабски.

— Така е — отвърна Арн на същия език и разгърна бялата си наметка, за да спре прииждащите жребци. — Изглежда, че ти още помниш езика, който аз всъщност навремето смятах, че е езикът на конете, а не този на неверниците.

Двамата яхнаха по един жребец, въпреки че на брат Гилберт му се наложи да заведе своя до оградата, за да има достатъчна опора, преди да се качи на него. Така те яздиха из пасището без седла, хванали се леко само с лявата ръка за гривата на коня.

Арн се чудеше дали и сега положението беше толкова лошо, тъй като вестготите като някои от последните мъже на света все още не осъзнаваха стойността на тези коне, а брат Гилберт потвърди с въздишка, че е така. В повечето други части на цистерцианския свят конете представляваха най-добрата стока. Но не и тук горе, в Скандинавския север. Дотук още не беше стигнало дори и изкуството да се сражаваш на кон. Затова тези коне не струваха повече, а по-скоро по-малко от конете на вестготите.

Арн се изуми и попита дали сънародниците му продължават да са на мнение, че конната армия не може да бъде използвана в случай на война. Брат Гилберт отново потвърди с въздишка, че нещата стояха точно така. Скандинавците яздят до мястото на сражението, слизат от конете, завързват ги и после се втурват едни срещу други с яростни удари в най-близката ливада.

В следващия момент брат Гилберт вече не можеше да се сдържи да не зададе всички онези въпроси, които повече от всичко беше искал да зададе още от първия миг, в който зърна своя, както си мислеше, изгубен син да стои в преддверието, подгизнал от дъжда и целия в кал от дългото пътуване. Арн започна своя предълъг разказ.

Младият, непорочен Арн Магнусон, който навремето беше напуснал Варнхем, за да се бие в Свещената война до смърт или докато изминат онези двадесет години, което обикновено беше едно и също, вече го нямаше. Нямаше никакъв непорочен рицар Пърсифал, който се е завърнал от войната.

Брат Гилберт разбра това почти веднага, когато започна разговорът с отец Гийом навън под колонадата. Беше настъпила изключително красива сутрин, без облаци и вятър и поради това отец Гийом беше извел своя необичаен гост и брат Гилберт навън на мястото за разговори при каменните пейки под колонадата, вместо да ги извика в парлаториума. Така те седяха практически стъпили върху гроба на отец Хенри, тъй като останките му и счупеният му печат лежаха именно тук, точно както той беше пожелал на смъртния си одър. Срещата им започна с молитва за вечен покой на отец Хенри.