Читать «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя» онлайн - страница 2

— Казвам се Арн Готски и няма защо да се боиш от мен, братко, защото аз съм отраснал тук във Варнхем и оттук поех навремето към Светите земи. Ала теб не те познавам, как се казваш, братко?

— Аз съм брат Пиетро дьо Сиена и съм тук само от две години.

— Значи си нов във Варнхем. Затова ти се занимаваш с портата, когато никой друг не иска да го прави. Кажи ми веднага, жив ли е отец Хенри?

— Не, той почина преди четири години.

— Бог да го прости — изрече рицарят тамплиер, прекръсти се и наведе глава.

— Жив ли е брат Гилберт? — попита рицарят тамплиер, когато отново вдигна поглед.

— Да, братко, той е стар човек вече, но има още много сила.

— Това не ме учудва. Как се казва новият ни игумен?

— Името му е отец Гийом дьо Бурж, той дойде при нас преди три години.

— Има почти два часа до утринната молитва, но въпреки това би ли го събудил, за да му кажеш, че Арн Готски е пристигнал във Варнхем? — попита рицарят тамплиер, а в погледа му сякаш просветна раздразнение.

— По-скоро не, братко. Отец Гийом настоява, че сънят е дар от Бога, за който сме длъжни да се грижим добре — отговори неспокойно брат Пиетро и се сви от притеснение при мисълта да събуди отец Гийом за нещо, което вероятно не беше особено важно.

— Разбирам, но отиди тогава и вместо него събуди брат Гилберт и му кажи, че ученикът му Арн Готски чака в преддверието — каза рицарят тамплиер с приятелски, но въпреки това заповеднически тон.

— Брат Гилберт също може да се разсърди… Не мога да напусна поста си при преддверието в тази зловеща нощ — опита да се измъкне брат Пиетро.

— О, не! — засмя се рицарят тамплиер. — Първо, съвсем спокойно можеш да оставиш поста в ръцете на един Божи рицар, по-силен заместник не би могъл да си намериш. Второ, кълна се, че ще събудиш стария мечок Гилберт с добра новина. И така! Върви, аз ще те чакам тук и ще поема поста ти, доколкото ми е възможно, обещавам ти.

Рицарят тамплиер изрече заповедта си по начин, който не търпеше противоречие. Брат Пиетро кимна мълчаливо и изчезна през свода в малкия двор, който представляваше последното място, където човек спира, преди да влезе през една нова дъбова порта в самия манастир.

Не след дълго вратата, разделяща същинската част на манастира и двора към преддверието, се отвори с трясък и един познат глас проехтя под белия свод. Брат Гилберт идваше по коридора с широки крачки и факла, намазана с катран, в ръка. Той не изглеждаше така грамаден, както преди, вече не приличаше на великан. Когато съзря странника долу при портата, той вдигна факлата, за да вижда по-добре. После я предаде на брат Пиетро, пристъпи напред и прегърна непознатия, без нито един от тях да продума още дълго време.

— Мислех, че си загинал при Тивериада, скъпи мой Арн — каза брат Гилберт накрая на френски. — Отец Хенри също мислеше така и затова ние изрекохме много ненужни молитви за твоята душа.

— Не са били толкова ненужни, щом мога да ти благодаря още през този живот, братко — отвърна Арн Готски.