Читать «Само една тайна» онлайн - страница 8

– Желанието да направим добро не е достатъчно. Трябва да постъпим и правилно.

Аста кимна, но Свен изсумтя:

– Невинаги съществува правилно и грешно.

В действителност Изабел беше съгласна и с хирурга. Понякога съществуваше единствено грешно и още по-грешно. Колко души бяха умрели пред очите ù в Либерия? Колко деца не беше успяла да спаси или дори не ù бяха разрешили да докосне? Сякаш се намираше в чистилището. Никое от тези пътувания не беше лесно, самата им идея беше да отидеш на най-страшните места на света и да помогнеш на хората там. Либерия обаче се беше оказала съвсем нов кръг на ада.

– Искам да кажа, че трябва да обмисляме каква е движещата ни сила в дадена ситуация – поясни тя. – Лесно е да вземаме импулсивни решения само защото в момента ни се струват правилни. Но винаги трябва да мислим до какви последици ще доведат решенията ни в бъдеще.

– Това може да доведе до страшно хладно и дистанцирано отношение.

Изабел беше съгласна. Границата между разума и нехуманните решения не винаги се откриваше лесно, най-малко за нея самата. Дали Свен беше прав? Нима силният вътрешен копнеж за морал и почтеност те превръща в студен човек? На Изабел ù се искаше да знае отговора.

– Пак ще говорим за това – намеси се Лейла и погледна Свен. – Може би след като се прибереш от Чад?

В златните дни на „Медпакс“ ръководеха три детски болници, по една в Чад, Конго и Камерун. С годините правителствата в две от страните поеха грижата за болниците. Изабел беше много щастлива от това – виждаше го като естествено и желано развитие, но Бланш го прие като лична обида. Както винаги. Така или иначе, сега им оставаше само една болница. Медицинският персонал беше от Чад, помагаха и неколцина доброволци и понякога лекари от други благотворителни организации. Управлението обаче все още бе в ръцете на „Медпакс“. Никой от организацията не беше ходил там от есента, но сега намеренията на Свен бяха да отиде, да добие представа какви мерки трябва да бъдат взети в близко бъдеще и да състави план за действие.

– Да, като стана дума за това – започна Свен бавно, – няма да мога да отида.

Около масата се възцари тишина.

– Защо? – попита Изабел накрая.

Постара се да не прозвучи осъдително, но в крайна сметка лекарите, готови да пътуват до детска болница в Чад, не растяха по дърветата. Тя беше ходила лично през есента, преди да продължи към Либерия, и знаеше, че там имат нужда от Свен. Някой трябваше да погледне трезво на нещата.

– Жена ми не иска да ходя.

Лейла наклони глава:

– Сигурен ли си?

– Съжалявам, но тя не отстъпва. Даде ми ултиматум и този път трябва да поставя брака си на първо място.

В една цинична част от съзнанието на Изабел изникна въпросът защо Свен, за когото беше всеизвестно, че е спал с почти всяка срещната медицинска сестра, точно сега е решил да поставя брака си на първо място, но тя премълча. Пътуването до такива места е лично решение.