Читать «Само една тайна» онлайн

ISBN 978-954-27-1909-0

1

Александър де ла Грип нямаше представа къде се е събудил. Ако съдеше по светлината, беше сутрин, но в коя страна се намираше, в кой град и с кого бе прекарал нощта – всичко му беше като в мъгла.

Разбира се, това никак не беше необичайно за него.

Набързо прецени състоянието си. Гол. В чуждо легло. Измъчваше го махмурлук, но не жестоко. Протегна ръка и затърси телефона си. Видя, че е едва осем часът, но се чувстваше бодър. Голямото предимство на редовното пие­не и купонясване – човек привиква и на другия ден се буди сравнително свеж. Спомените започваха да се връщат: шампанско, коктейли и жени в различните клубове, които бе посетил, преди някак да се озове тук.

Където и да беше това тук. Александър се разрови из паметта си. Беше започнал от „Челси“, продължи към „Мийт­пакинг“, но от там нататък спомените ставаха смътни. Той поглади наболата си брада. По дяволите, днес трябва да лети за Стокхолм! Да срещне ако не своите демони, то поне голяма част от роднините си.

Измъкна се от леглото, в което снощната му партньорка още спеше дълбоко. Косата ù беше разпиляна върху възглавницата, кожата – с лек слънчев загар. Погледът на Александър се спря на голия ù гръб. Колко беше хубава снощи, когато започнаха да флиртуват на терасата на покрива! Секси по онзи енергичен начин, характерен за младите жени, дошли в Ню Йорк да търсят щастието. Шведка, така се оказа. Впечатляващо целенасочена. Освен това леко фъфлеше, което му се видя страшно възбуждащо. В интерес на истината, беше твърде млада за него – не че той страдаше от подобни предразсъдъци. Около двайсетгодишна, ококорена, непрестанно се кикотеше. В погледа ù от време на време се долавяше нотка на безскрупулност, за която вечерта под влиянието на алкохола не се беше замислил кой знае колко, но сега си я припомни.

Срещнаха се в ресторанта на Ромео и се заприказваха. Тя беше остроумна, забавна и пряма, така че празните приказки бързо преминаха в нещо повече. Името ù беше типично шведско. Линда или Йени, нещо подобно, и работеше като… Той сбърчи чело, докато се оглеждаше за дрехите си. Журналист? Не, не беше това. Намери и навлече бельото и панталона си и затърси ризата, коженото яке и обувките. Студентка? Фотомодел? Не, и това не беше. Вярно, беше достатъчно стройна за модел, но му се струваше, че професията ù изискваше нещо повече от дълги крака и хранителни разстройства. Прибра телефона си, провери дали портфейлът е налице, придърпа завивката над гърба ù и тръгна към вратата. Отвори я тихо и след малко спря на улицата. Точно така, тя живееше в Бруклин. Той си сложи слънчевите очила и се опита да се ориентира. Определено по-хубавата част на квартала. Купи си кафе и се заозърта за такси.