Читать «Само една нощ» онлайн - страница 39

можеш да работиш цяло лято. Хората точно така започват да полудяват, нали?

– Не. И не се бунтувам – излъга Наталия.

Аса беше напълно права. Наистина се държеше като един остарял тийнейджър.

Винаги негодуваше и се противопоставяше на всичко, което родителите ù

очакваха от нея. Но тя мразеше еднообразните шведски лета – винаги всичко да е

по правилата, по етикет. И всеки, абсолютно всеки мислеше, че това е

единственият възможен начин да прекара лятото. Ваканция на правилното място,

с правилните хора, в правилното време. Торекод, Бастад и Фалсербо през лятото.

Алпите през зимата. Това бе правила винаги, откакто се помнеше.

Където и да идеха, виждаха едни и същи хора, срещаха се, обядваха или

вечеряха с тях. Беше вървяла по този път през целия си живот, без дори да се

замисля колко е глупаво. Йонас правеше същото. Всички техни познати,

родителите им, родителите на познатите им го правеха. Но тази година за първи

път Наталия щеше да е сама през лятото. Отказваше да следва този модел.

Половината ù живот беше минал в подготовка на смелото решение да тръгне

срещу течението.

– И все пак се налага да замина за Бастад – уточни тя и отпи. – Джей О ми

нареди да съм там. Ще бъда предимно около семейство Дейнс, така че ще е по

работа – обясни тя и погледна Аса. – Слушаш ли ме изобщо?

Аса не отговори. Тя определено търсеше някого или нещо и Наталия се огледа

за свободни места. За жена, която никога за нищо на света не би спортувала, Аса

беше в изключително добра форма – можеше да издържи на ужасно високи

токове и да пие с часове. Но Наталия не бе свикнала.

– Краката ме болят – оплака се тя.

– Хм… – Аса кимна към една от масите с изражение, което Наталия не успя да

разчете. – Някои хора имат маси – добави тя саркастично. – Може би ще искаш

да седнеш там?

Наталия погледна в посоката, която ù сочеше Аса, и когато тълпата се

поразреди, видя една маса в ъгъла с бяла покривка и красиви кристални чаши,

като оазис сред целия този шум. Масата бе наобиколена от красиви млади

момичета. Те отмятаха коси и пърхаха с мигли към двамата мъже, които седяха

на масата. Единият бе огромен с обръсната глава, златни бижута и лъскава

копринена риза. Изглеждаше като току-що изскочил от гангстерски филм. Той не

откъсваше очи от Аса. Тя също го гледаше с неразгадаемо изражение на лицето.

Никой от двамата не отместваше поглед встрани и Наталия усети, че през всички

тези тела в претъпкания бар между тях тече някаква безмълвна комуникация

Другият мъж на масата – не по-малко привлекателен, също толкова висок, със

същите широки рамене и излъчващ непоколебима увереност – беше Дейвид

Хамар.

Дейвид срещна изумения поглед на Наталия. Тя кимна и той ù отвърна и

двамата не откъсваха очи един от друг. Погледите им сякаш бяха захванати с

катинар един за друг. Може би бе имал някакво предчувствие, че ще се появи