Читать «Само една нощ» онлайн - страница 40

точно тук. И ако трябваше да бъде напълно честен пред себе си… може

би… може би дори бе разсъждавал върху тази вероятност. Нощният живот в

Стокхолм беше доста ограничен за хората с възможности. Златният триъгълник,

който обграждаше финансовия сектор през деня, беше същата малка арена и за

нощен живот. Нямаше голям избор от подходящи заведения и ако жена като

Наталия де ла Грип решеше да отиде някъде след кафе „Опера“, това беше

единственото възможно място.

Беше облечена в златисто. Лъскавата ù гладка коса бе вдигната и прибрана.

Върху изящната ù гола шия нямаше никакво бижу. Стоеше изправена като

балерина и в сумрака на бара изглеждаше сякаш излъчва светлина.

Мина минута преди Дейвид да забележи жената до Наталия, която оглеждаше

Майкъл с подозрителни присвити очи. Трябваше да забележи първо тази жена.

Беше уникална. Много странно, че не привлече вниманието му. Вероятно беше

най-красивата жена в заведението – съблазнителна и почти нереално чувствена.

– Аса Белке – каза Дейвид на глас, защото знаеше точно коя е жената. Адвокат

в „Инвестум“ и близка приятелка на Наталия де ла Грип. Истината беше, че

Дейвид знаеше много повече за Аса, отколкото за Наталия. Пресата обичаше да

се рови в клюките за нея и за драматичната история на семейството ù. „Горкото

малко богато момиче.“ Така я наричаха. Родена със сребърна лъжица в лявата

ръка и със златна в дясната, тя бе завършила правилните училища и беше

споменавана като годеница на истински принц. Така поне твърдеше пресата. Но

не и в реалния живот, доколкото му беше известно. А после дойде трагедията,

която не слезе от вестниците месеци наред. – Очевидно те познава – добави той и

погледна към Майкъл, който седеше скован, а по лицето му не помръдваше и

мускул. – Явно и ти знаеш коя е. Познавате ли се?

– Да – отвърна сухо Майкъл.

– Никога не си я споменавал.

Но Стокхолм беше малък. Разбра се, че се Аса и Майкъл се познаваха. И

двамата бяха адвокати. Вчера следобед например Дейвид видя на улицата Питър

де ла Грип. Излизаше от магазин за алкохол и носеше две торби с пиене. Дейвид

можеше да протегне ръка и да го докосне.

– Няма нищо за казване. – тонът на Майкъл беше рязък и напрегнат. – Бяхме в

един университет. Имахме няколко общи дисциплини по право. Не мога да кажа,

че я познавам. Но ние… – Той млъкна, отпи от минералната си вода и Дейвид

остана с впечатлението, че приятелят му прекалено нескопосано демонстрира

нежелание да я погледне.

Дейвид огледа двете жени. Обърна очи към Майкъл и пак към Аса. Имаше

изумителната способност да разчита настроенията на хората, което беше

изключително полезно качество в бизнеса му. Сега вече беше повече от сигурен,

че Майкъл крие нещо от него – седеше с проклетата си минерална вода и

приличаше повече на нацупен тийнейджър, отколкото на един от най-добрите