Читать «Само една нощ» онлайн - страница 37

да свалят ограниченията заради стореното от теб в миналото.

Ако наистина бе така, би направил всичко, за да запази нещата на това ниво.

Абсолютно всичко.

9

Събота, 28 юни

Представлението беше магия. Наталия не откъсна очи от Сара Харви. Нито за

секунда. Може би това бе най-хубавата вечер в целия ù живот. Атмосферата в

кафе „Опера“ беше почти интимна, а преживяването дълбоко лично.

Последният акорд отекна и започна да заглъхва и ако Наталия някога бе имала

усещането за нещо мистично, то това беше този момент. Камерната публика

избухна в бурни овации и Наталия погледна Аса. Приятелката ù беше толкова

развълнувана. Очите ù бяха пълни със сълзи.

Певицата мина покрай всяка маса да поздрави приятелите си и се здрависа и с

Аса и Наталия. След това, без да бързат, двете си тръгнаха в лятната нощ.

Въпреки късния час навън беше все още светло и лятната топлина бе обвила

града.

– Не бива да се прибираме веднага – каза Наталия. – Искаш ли да пием по

нещо?

Аса махна с ръка.

– Добре, но някъде, където няма туристи. Какво търсят тези хора тук?

Наталия се засмя и направи няколко танцувални стъпки с високите си златисти

сандали по ситните камъчета на алеята.

Като дете беше танцувала балет – харесваше ù старомодното обучение, дългите

изтощителни часове упражнения, бледорозовите обувки, семплото облекло, но

тъй като не беше от най-добрите в групата си, майка ù реши, че е загуба на

време да продължава. На следващия ден беше записана в група по бални танци.

Наталия сбърчи вежди. Всички тези решения бяха вземани вместо нея, те я

направиха такава. Ако зависеше от майка ù, никога нямаше да влезе в света на

финансите. „За една жена е загуба на време. Това е мъжка работа.“ Но тогава

Наталия за първи път тропна с крак.

Тя заобиколи грациозно една прегърната двойка

– За какво мислиш? Не се ли радваш, че дойде? – попита приятелката си.

Аса негодува и мрънка през цялото време, преди да дойдат. Никой нормален

човек не оставал в Стокхолм през уикенда, а и кафе „Опера“ не ù харесвало. Все

пак обаче отказа покана за парти през целия уикенд и се съгласи да придружи

Наталия.

– Хубаво беше – призна Аса и веднага изпсува, когато безумно високото ù токче

попадна между две дребни камъчета. Беше пила повече от Наталия и краката ù

леко се преплитаха. Кичур руса коса бе паднал и се поклащаше пред едното ù

око, а шалът, с който беше наметнала раменете си, проблясваше под уличното

осветление. Изглеждаше като истинска кино звезда.

Наталия не спираше да се усмихва. Юнската нощ беше божествена. Улиците

бяха изпълнени с хора и тя отново се почувства млада и силна. Сякаш последните

години на тревоги и тъга бяха останали далеч зад гърба ù и бяха решили да

смъкнат бремето от плещите ù и да отидат да тежат на някой друг.

– От векове не съм прекарвала така добре – каза тя.

– Не и откакто се разделихте с Йонас – каза Аса.