Читать «Само една нощ» онлайн - страница 41

адвокати в света, какъвто беше.

Дейвид погледна пак към Аса. Но честно казано, гледаше Наталия.

– Предполагам, няма да е зле да отидем при тях – каза той, изненадвайки

предимно себе си. Стана, преди да има достатъчно време да промени решението

си, и преди Майкъл да му е отказал, и макар да знаеше, че е много, много лоша

идея. Опита да се оправдае, че няма нищо в това да отиде да каже „добър вечер“

на жена, с която бяха само бегли познати. Можеше да си позволи да бъде вежлив

за две секунди, независимо че ставаше дума за Де ла Грип, нали? Майкъл стана с

огромно нежелание.

– Мислиш ли, че идеята е наистина добра? – попита приятелят му и прокара

ръка по обръсната си глава.

– Всяка идея е добра – отвърна той, защото вече бе решил, че това е просто

жест на вежливост, нищо повече. – Хайде.

Майкъл измърмори нещо зад гърба му, но Дейвид гледаше как лицето на Аса се

променя с всяка крачка, която правеха към тях, как става предпазлива и дори

леко войнствена.

– Здравейте – каза Дейвид, когато доближиха бара. Наталия премигна с дългите

си мигли. Тя се наклони съвсем леко напред и за миг на Дейвид му се прииска,

всъщност едва се удържа да не я целуне по бузата, но тя само протегна ръка и се

здрависаха.

– Здравей –каза тя.

– Здравей – повтори той и задържа ръката ù малко по-дълго от необходимото.

Усети аромата на нещо старомодно и пикантно, едно чувствено ухание на

безвремие. Това беше ароматът на тялото ù, който Дейвид започваше да

разпознава.

Наталия издърпа ръката си. Дейвид представи Майкъл и забеляза как

огромната му ръка с голям пръстен обхваща деликатната ù длан.

– Това е най-добрата ми приятелка, Аса Белке – каза тя, а стабилното

здрависване на тази облечена в сребро сексбомба с леко пиян поглед му

напомни, че тя всъщност е един от най-добрите адвокати по корпоративно право.

– Идваме от представлението в кафе „Опера“ – каза Наталия. – Отново

благодаря за билетите. – Тя се усмихваше и нещо в очите ù му подсказа, че и тя е

леко пийнала. Изглеждаше щастлива, но не пияна, а само някак по-освободена и

спирачките, сякаш контролираха вродения ù афинитет към „правилните“

обноски, не работеха.

Барът беше шумен, претъпкан, някой се блъсна в него и неизбежното се случи –

политна към нея. Ароматът ù пак го заля, грейналите ù очи го държаха, не го

пускаха и макар че бе дошъл само да каже „здрасти“, не му се тръгваше. Още не.

Наталия беше по-висока, отколкото си спомняше. Беше толкова деликатна и

нежна, че човек веднага приемаше като даденост, че е дребничка. Но на токове

се оказа доста висока. Стоеше изправена, не се чудеше къде да си дене ръцете,

не пипаше косата си, не говореше празни приказки. Обикновено този тип

сдържано поведение изнервяше Дейвид, но сега реши да си вземе малко почивка

от омразата си към висшата класа, която винаги неизбежно го разтреперваше.

Но не и тази вечер.

Той се усмихна, а нейният отговор беше само едно пламъче в очите.