Читать «Само една нощ» онлайн - страница 34

Наложи се Питър да погледне в документите, защото не можа да се сети за

името ù.

Рима Кампбел. На петдесет и две. От самото начало не бе имала никакъв шанс,

понеже беше и имигрантка.

– Но аз… – започна тя и Питър завъртя очи. Баща му мразеше да го прекъсват.

В най-лошия случай, щеше да започне отначало. Питър никога не допускаше

тази грешка.

Густав продължи:

– Ти не съдействаш, не си лоялна и поставяш под съмнение решенията на борда.

Питър бе присъствал на много такива срещи. Безброй. Само жените бяха

подлагани на такова унижение. Понякога беше съгласен с баща си – някои от тях

наистина не ставаха за работата. Но понякога, като например днес, мислеше, че

Густав допуска огромна грешка.

Жената с ненадеждно чуждестранно име беше добра в работата си и

резултатите ù бяха изключителни. Самият факт, че бе стигнала толкова високо в

йерархията – макар и имигрантка и самотна майка – предполагаше умения много

над средните. Двамата ù синове вероятно вече бяха големи мъже, но Рима

Кампбел беше изградила впечатляваща кариера, докато ги бе отглеждала сама.

Бе си пробила път нагоре, преодолявайки повечето препятствия, като бе

разчитала единствено на собствените си сили. Но без значение какво

мисли Питър за качествата ù – Густав правеше каквото си иска, а точно сега

имаше намерение да пречупи тъмнокожата си служителка, която бе назначил

само преди два месеца. Той искаше да ù покаже, че на жените мястото им не е

на върха, че са прекалено емоционални и склонни да преиграват.

– Колегите ти ми казват, че не си лоялна. Хората не са доволни от теб.

– Кой? Кои колеги?

– Не мога да ти кажа, но трябва да си наясно – никой не те харесва.

Питър беше на ръба да се намеси. Това вече беше сериозно обвинение. Рима бе

леко пребледняла, но се държеше и… Питър не каза нищо. И без това нямаше да

помогне.

– Не мога да се защитавам срещу анонимни обвинения – каза мрачно жената.

Густав започна отначало. Отново и от ново я нападаше, а от тона му можеха да

те побият тръпки... А тя просто седеше и мълчеше, със сухи очи и червени петна

по шията.

– Искам да използваш този уикенд и да помислиш дали можем да продължим да

си сътрудничим и за в бъдеще – завърши студено Густав. – Но на този етап на

мен ми се струва невъзможно.

Рима преглътна. Питър не смееше да погледне нито единия, нито другия. С

нетърпение чакаше всичко да свърши. Тя стана. Ръцете ù трепереха, но не се

разплака и гласът ù остана спокоен и вежлив. Очевидно беше корава жена, но за

нея това бе краят. В понеделник щеше да подаде оставка. Питър беше сигурен.

Още преди Рима да затвори вратата след себе си, баща му каза високо, така че

тя да го чуе добре:

– Така става, като назначаваш маймуна от джунглата.

Питър сведе поглед към масата.

Когато останаха сами, Густав попита все едно нищо извънредно не се бе

случило:

– Ще ходиш ли към имението? – Сякаш не бе съсипал жената и не бе такъв

ужасен расист. Питър истински се срамуваше от него.